Крахът на титаните [bg]

Валтер смяташе, че тя е прекрасна такава, каквато е. Каквото и да стореше, той не спираше да й се диви. Ако демонстрираше крайните си възгледи, впечатляваше се от аргументите й; когато тя стъписваше обществото с грижата си за неомъжени майки и децата им, той се възхищаваше на куража й. Освен това му харесваше как й стоят по-дръзките тоалети.

Мод се отегчаваше от богатите англичани от висшата класа, които смятаха настоящата обществена уредба за напълно задоволителна. Валтер беше различен. Произхождаше от консервативно немско семейство, но бе изненадващо радикален. От своето място на задния ред в ложата на брат си в операта тя виждаше Валтер на партера заедно с малка групичка от немското посолство. По внимателно вчесаната коса, спретнатия мустак и съвършено прилягащия вечерен костюм човек не можеше да допусне, че е бунтар. Дори и седнал, беше изпъчен и с изопнати рамене. Наблюдаваше изключително съсредоточено как на сцената дон Жуан, обвинен в опит да насили една селска мома, нагло се преструва, че е заловил слугата си Лепорело на местопрестъплението.

Всъщност точната дума за Валтер не беше бунтар. Въпреки необичайната си непредубеденост понякога беше традиционалист. Гордееше се с голямата музикална традиция на германския народ и се дразнеше на преситената лондонска публика, която закъсняваше, разговаряше с приятели по време на представлението и си тръгваше преди края му. Сега например щеше да се подразни на Фиц, че коментира фигурата на сопраното заедно с приятеля си Бинг Уестхамптън, и на Беа, че разговаря с херцогинята на Съсекс за магазина на мадам Люсил на площад „Хановер“, откъдето и двете купуваха роклите си. Дори знаеше какво точно ще отсече Валтер: „Слушат музиката, само когато им свършат темите за клюки!“

Мод изпитваше същото, но двамата бяха малцинство. За по-голямата част от лондонското висше общество операта беше просто още една възможност да се кипрят с дрехи и бижута. Но дори те замлъкнаха в края на първото действие, когато дон Жуан заплаши да убие Лепорело, а оркестърът произведе буря от ударни инструменти и контрабаси. Тогава, с обичайното си нехайство, дон Жуан освободи Лепорело, излезе самодоволно и предизвика всички останали да го спрат. Завесата се спусна.

Валтер веднага се изправи, обърна се към ложата и махна. Фиц му върна жеста.

— Това е фон Улрих — обясни той на Бинг. — Всички немци са много доволни от себе си, понеже натриха носа на американците в Мексико.

Бинг беше дяволит на вид, къдрокос женкар, далечен роднина на кралското семейство. Слабо познаваше световната политическа сцена, понеже се вълнуваше главно от това да играе комар и да пие из европейските столици. Смръщи се и запита объркан: