![Игра на духове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/4/igra-na-duhove-bg-download.jpg)
Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
От буса слязоха петдесетинагодишни мъж и жена. И двамата изглеждаха така, сякаш ядат кофти храна, за да съответства на лошия им вкус по отношение на дрехите и автомобилите. Косата на жената беше боядисана в неестествен червен цвят, а мъжът можеше да боядиса своята във всички цветове на дъгата и пак нямаше да му излезе скъпо, предвид количеството ѝ. И двамата носеха широки сини дънки, суичъри в същия цвят и бели маратонки.
„Селяндури“, помисли си Фериър.
Сали Бъкнър излезе да ги посрещне, а след секунди на вратата се появи и мъжът ѝ. Сали прегърна първо мъжа, после жената, но в жеста имаше нещо утешително, като че бяха на погребение. Сали ги въведе вътре, сложила ръка на кръста на жената, или поне на онази част от него, която можеше да обгърне - към петдесет процента по преценка на Фериър. Кърк стисна ръката на мъжа, целуна жената по бузата и затвори вратата след себе си, но не и преди Фериър да зърне как поглежда към него, въпреки че мрежестите пердета скриваха почти всичко в дома му.
Поетичните мисли се изместиха на заден план не само защото това бе един от редките случаи, когато Фериър виждаше някой да влиза в дома на Бъкнърови, като изключим самите тях, но и защото винаги бе смятал, че Сали е студена като риба. Трудно можеше да си представи, че допуска Кърк близо до тялото си, дори с всички дрехи по себе си, да не говорим за когото и да било другиго, но ето че сега прегръщаше и докосваше някого и... дявол да го вземе, държеше се почти като нормално човешко същество.
През следващия час пред дома им спряха още три автомобила. С два от тях пристигнаха още две двойки, около четирийсет и пет годишни. От последния слязоха две девойки и един младеж; възможно бе да бяха брат и сестри. Още прегръдки, още ръкостискания: стандартен изблик на емоции.
Тъкмо когато младежите се канеха да влязат вътре с Кърк и Сали, жената на Фериър сви по улицата със своето субару. Тя спря, свали прозореца си и двете със Сали поговориха може би минута, преди Ета да продължи нататък и да паркира на алеята пред дома си.
Когато влезе, мъжът ѝ я чакаше.
- Какво става там? - попита той.
- Къде?
- У Бъкнърови. Да не организират парти?
Тя настръхна. Нямаше други думи, с които да се опише реакцията ѝ. Ако беше животно, цялата ѝ козина щеше да е щръкнала.
- Не, не организират. Пралеля им е починала - последната от своето поколение в рода им. Сали сподели, че сякаш част от историята им си е отишла. Жената е живеела сама и сега имало много неща, за които по-младите трябвало да се погрижат. Сали се обадила на роднини, поне на тези, които живеят по-близо, за да решат откъде да започнат. Парти! Божичко, надявам се поне малко да се засрамиш.
Това нямаше да стане, но Фериър успя да овладее изражението си, така че да наподобява известно разкаяние, ако ще и само в името на домашния мир, и каза, че съжалява. В отговор жена му каза само „Хм“, което беше повече от красноречиво, и отиде да събира курабийки, вино, бонбони и каквото друго намери, за да занесе на Бъкнърови. Фериър наблюдаваше суетнята ѝ.
- Защо им носиш курабийки? Тази жена е проклета сладкарка.
- Тихо!
- Освен това са баптисти. Те пият ли вино? Почти сигурен съм, че не употребяват.
- Предупреждавам те.
Фериър се върна на бюрото си и се загледа в автомобилите, паркирани отсреща. Той не беше нито неразумен, нито напълно безчувствен човек, но не можеше да изпита никакво състрадание към Бъкнърови и недодяланите им роднини въпреки загубата им.
Той все още стоеше до прозореца, когато жена му се появи с кошница провизии и я тупна върху тетрадката му със стихове.
- Ей! Гледай какво правиш!
- Не, ти гледай! Писна ми от това. Семейство Бъкнър не са направили нищо, с което да те засегнат, освен че гледат само в собствената си паница. Ти си любопитен, коравосърдечен човек, но аз ще ти дам шанс да се изкупиш поне в моите очи и да докажеш на Бъкнърови, че не си пълен изрод. Занеси им тази кошница и им изкажи съболезнования като нормален човек.