Драконът на Арканите [bg]

— Такъв е — потвърди Лепра.

— Беше ли близък с някои от мускетарите, които загинаха там? — с нежен глас пожела да се осведоми Анес.

— Да, с мнозина.

— Колко бяха жертвите?

— Шестима. Петима паднаха в боя, а тази сутрин научих, че шестият е умрял от раните си през нощта… Не бяхме готови — призна Лепра, който изпитваше нужда да сподели мъката си. — Във всеки случай не очаквахме да се сблъскаме с врага, който ни нападна…

— Драките бяха трийсетина — рече Ленкур. — Бяха организирани и решени на всичко, безмилостни. Оръжията им бяха чудесни, разполагаха с барут. И умееха да се бият… Как можехме да бъдем готови?

— А да не говорим за дракона — намеси се Марсиак.

— И всичко това, за да убият Ганиер ли? — учуди се Балардийо.

— За да отвлекат Италианката — поправи го Анес.

— А можем ли да бъдем сигурни? — обади се Сен Люк, наведе се над масата и с камата си отряза парче от бута. — Не мислите ли, че случилото се е трик, постановка, подготвена от Италианката? Много ѝ прилича подобно поведение.

— Така е — призна Марсиак. — Но защо?

— За да се измъкне от опекунството на папата. За да си възвърне свободата. За да прикрие бягството си…

— Но къде е намерила трийсетина драки, за да осъществи плановете си? — запита Анес. — И дракон, който да ги командва.

— Права си — отсече мелезът. — Следователно, ако е жива, Италианката е пленничка на Черния нокът. Не ѝ завиждам…

Малко по-късно Ла Фарг се върна, когато Лепра вече си беше тръгнал, за да изрази съболезнования на семейството на починалия през нощта мускетар.

— Е? — подкани го Марсиак.

— Трябва да намерим Италианката.

— Ние ли?

— Заповед от Кардинала.

— Как ще действаме? — заинтересува се Анес.

Ла Фарг се поколеба.

— Скоро ще разбера — рече той, опитвайки се да отбегне пронизващия го поглед на Сен Люк. — Засега си почивайте.