Ръкописът на Фулканели [bg]

— Прекрасен е! — ахна Робърта. Настроението й се беше подобрило, след като Бен се извини за грубостта си. Вече беше наясно, че онази снимка предизвиква болка в душата му, а самата тя неволно беше докоснала оголен нерв. Но сега, след разговора с Паскал, той изглеждаше някак различен.

Бен мълчаливо въртеше в ръце кинжала. Значи това е една от скъпоценните реликви на Фулканели, помисли си той. Все още нямаше представа защо, тъй като в дневника не се споменаваше за него.

Дължината на кръста беше около 45–50 сантиметра. С прибрано острие той приличаше на прекрасно инкрустирано златно разпятие. Около ножницата се увиваше изящна златна змия с рубинени очи по подобие на древния символ — жезъл с увити около него две змии. Главата опираше в горния ръб на ножницата и на практика представляваше скрита пружина. Късата част на разпятието се използваше като ръкохватка на меч и ако човек натиснеше с палец змийската глава, от ножницата изскачаше 25-сантиметровото острие — тясно и изключително остро, изпъстрено със странни символи, изящно гравирани върху стоманата.

Той го подхвърли в дланта си. Едва ли някой би очаквал да види толкова опасно оръжие в ръцете на Божи човек. Идеята беше коварна и открито цинична, а може би просто практична. Кинжалът беше много подходящо олицетворение на средновековната религия. Печелещите от нея духовници са били готови за удар в гърба, но е имало и такива, които винаги са пазили гърба си. От книгите Бен вече знаеше достатъчно за отношението на Църквата към алхимията и беше почти убеден, че подобен кинжал би прилягал много повече на някой неин представител.