Честотата на Шуман [bg]

Бреговата линия край Галвестън приближаваше бързо.

-      Разкажи ми за виденията, за които спомена.

-      Виждам разни неща. - Хелена отпусна глава на облегалката. Известно време се колебаеше и се мъчеше как да му обясни. - Виждам през твоите очи. В това няма никакво съмнение.

-      Продължавай...

-      Знам, че говоря като побъркана.

-      Не говориш като побъркана - излъга Уилсън.

-      Все едно съм вътре в теб, в главата ти. - Хелена пое дълбоко дъх. - Виждам през очите ти. И винаги всичко е обгърнато в червена мъгла. От онова, което видях, е цяло чудо, че изобщо си жив.

- Давай нататък...

-      Виденията започнаха преди два месеца. Смътни образи, странно буботене, символи. Отначало сякаш нямаха абсолютно никакъв смисъл. А през последните два дни се появи ти. И за първи път успях да видя нещо смислено - ако изобщо може да се нарече „смислено“.

-      Кога получаваш тези видения? Можеш ли да ги получиш сега?

-      Изобщо не мога да ги контролирам. - Хелена затвори очи и се съсредоточи. - Но за миг видях нещо, докато излитахме.

-      През моите очи ли?

-      За съвсем кратко. Понякога е само това. Страшно е объркващо. Един вид губя равновесие, защото видението се припокрива с онова, което виждам със собствените си очи. - Последва дълга пауза, докато тя си спомняше видяното през изминалите два дни. - Трябваше ми доста време да разбера какво става. Много странни неща са ти се случили, Уилсън. - Тя поклати ужасено глава. - Щях да те открия по-рано, но психиатърът ми ме натъпка с успокоителни. Мисли, че съм за жълта книжка.

Уилсън я погледна.

-      И дойде на летището, за да ме намериш?

-      Отидох в дома на Джордж Уошингтън. И там се сблъсках не с друг, а със самия командир Висблат. Най-високопоставеният полицай от ХПУ те преследва. - Тя изгледа пронизително Уилсън. - Заради това, че спиш с жена му ли?

-      Джордж ти е казал това, нали?

-      Вярно ли е?

-      Разбира се, че не!

-      Или защото си сериен убиец? - Тя загледа внимателно каква ще е реакцията му.

-      Щом виждаш през очите ми, вече знаеш отговора - отвърна Уилсън.

Самолетът се носеше над брега и абаносовите води на Мексиканския залив. В далечината слънцето натрупваше великолепно оранжево сияние непосредствено под линията на хоризонта.

-      Не разбирам защо Висблат ме преследва - каза Уилсън. - Просто е необяснимо. Излъга за мен пред медиите... каза, че съм бил сериен убиец. -— Потърка се по бузата и щеше да продължи, но се разсея от добермана, който влезе в кабината. - А къде е другото куче? По- голямото?