Честотата на Шуман [bg]

-      Сам ли смяташ да го управляваш?

-      Сигурен съм, че ще мога.

-      Или можеш, или не.

-      Мога.

-      Не се засягай, Машино за любов, но не приличаш особено на пилот.

Внезапно се появи една от полицейските коли. Уилсън сграбчи Хелена за ръка и бързо я дръпна в сенките. Колата мина само на метри от тях и освети стената на терминала. През цялото време Хелена държеше пистолета си притиснат в слабините на Уилсън, с пръст върху спусъка.

-      Ако ще ме застрелваш, по-добре в сърцето - спокойно каза той и побутна оръжието нагоре.

Полицейската кола изчезна зад ъгъла и Хелена го изблъска назад и изсъска:

-      Да не си ме докоснал!

-      Разкарай се и няма да ми се налага да те докосвам! -       Уилсън отново насочи вниманието си към самолета. В пилотската кабина имаше поне един човек.

-      Защо носиш слънчеви очила? - попита Хелена. - И без това е тъмно.

Уилсън не обърна внимание на въпроса ѝ, а каза:

- Този самолет е най-добрият ни начин да се измъкнем.

-      Ти скри шофьорската карта в стената и аз я намерих! - възкликна Хелена. - А ти дори не изглеждаш изненадан!

-      Спокойно, достатъчно съм изненадан. Но както виждаш, в момента имам други грижи. Добре, предлагам ти сделка. Помогни ми да отвлека самолета и ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш. Съгласна ли си?

-      Откъде да знам, че мога да ти имам доверие?

-      Няма как да знаеш. Помогни ми обаче и ще направя всичко възможно да обясня.

-      Сигурен ли си, че можеш да го управляваш?

-      Стига да има гориво.

Хелена прехапа устна.

-      Имам чувството, че ще съжалявам, и то много.

И с тези думи изтича към металната стълба и се качи в самолета.

Хвърли бърз поглед към празния салон, после към кабината. Един пилот седеше сам пред уредите за управление. Таблото светеше ярко. Хелена небрежно потупа с пистолета пилота по рамото. Четири нашивки.

-      Капитане, поемам управлението на този самолет - каза тя. Пилотът се обърна и впери поглед в дулото. - Нямате нищо против, надявам се?

-      Не, госпожо - отзивчиво каза опуленият от страх пилот.

-      Има ли други на борда?

-      Не, госпожо.

-      Ако изпълнявате каквото ви казвам, няма да пострадате.

Докато Хелена подкарваше пилота надолу по стълбата, Уилсън доведе Естир за нашийника.

-      Сигурен ли си, че не ти трябва някой, който да управлява това нещо? - попита тя.

-      Абсолютно - отвърна Уилсън.

Хелена нареди на пилота да бяга и той се втурна презглава към спасителния терминал. В същото време Уилсън се качи по металната стълба и спря, препречвайки входа.

-      По-добре рискувай с полицията - каза и понечи да затвори вратата под носа на Хелена.

Спомените за преживяното през последните двайсет и четири часа преминаха за миг през ума ѝ. Нямаше начин да позволи на Уилсън да я изостави. Тя се провря покрай него и влезе.

-      Здравата съм загазила. Най-добрият ми избор е да остана с теб. Бог да ми е на помощ. - Изблъска го настрани и затвори вратата. - Оставам!