Честотата на Шуман [bg]

Полицаи от антитерористичната спецчаст, облечени в черни униформи, се взираха през прозореца на терминала. После затичаха към изхода.

-      Въоръжени са! - каза Хелена.

Вторият двигател също заработи. Уилсън включи хидравликата и системата против заледяване, натисна двата педала едновременно и автоматичната спирачка се освободи. Той сграбчи щурвала, завъртя го максимално надясно и даде газ. Турбините „Дженеръл Електрик“ вдигнаха обороти - но незнайно защо машината не искаше да помръдне.

-      Колелата са блокирани! - извика Хелена. Беше видяла застопоряващите блокове, докато се качваше в самолета. - Дай повече газ!

Полицаите тичаха към самолета с насочени автомати.

Уилсън избута лостовете на газта още напред. Ревът на двигателите от силен стана оглушителен. Кабината се тресеше диво. И тогава самолетът изведнъж подскочи, освободи се от блоковете и се понесе към мрака.

Антитерористите изпопадаха на земята, когато лявото крило се понесе покрай тях, вдигайки ураганен вятър.

-      До пилота на „Тексас Еър“ шест девет шест пет - разнесе се суров глас по радиото. - Незабавно се върнете при терминала. Повтарям. До пилота на „Тексас Еър“ шест девет...

Уилсън завъртя един превключвател и гласът млъкна.

-      Не си ли дават сметка, че се опитвам да се съсредоточа? - Той спусна максимално задкрилките. - И така... къде е пистата, по дяволите?

Светлините по земята образуваха неразгадаема плетеница. Ято полицейски коли летеше през мрака към самолета.

-      Там! - посочи Хелена. - Ето там!

Уилсън зави към съзвездието оранжеви и сини светлини. Скоростта им се увеличаваше. Озоваха се на дълга черна ивица. Уилсън избута лостовете на газта максимално напред и тягата се увеличи десетократно и ги прикова в седалките.

Полицейските коли, четири, завиха опасно близко до колесниците.

-      Спри! - извика Хелена.

Високо отдясно два бели лъча пронизаха мъглата. Друг самолет се приземяваше на писта, перпендикулярна на тяхната.

Щяха да се сблъскат!

Уилсън погледна таблото - не бяха стигнали скоростта за излитане и съответният индикатор все още не работеше.

-      Защо не ни виждат? - извика Хелена.

-      Опа! - измърмори Уилсън.

-      Какво „опа“?

Уилсън включи сигналните светлини. Те замигаха и приближаващият авиолайнер в последната секунда спря приземяването и се издигна.

Но бяха твърде близко!

Уилсън натисна щурвала напред, за да задържи самолета на пистата и да мине под авиолайнера.

Светнаха предупредителни светлини.

Завиха сирени за предстоящ сблъсък.

Хелена затвори очи и се замоли за чудо.

Авиолайнерът прелетя с рев точно над тях. Турбуленцията ги застигна миг по-късно, повлече самолета настрани и преобърна две от полицейските коли в тревата. Уилсън дръпна с всички сили щурвала към себе си и те полетяха през вихрушката, а крилете застенаха от силата на вятъра. От рязкото издигане Естир се претърколи от пилотската кабина в салона.