Само един поглед [bg]

Макс присви очи към Крам.

— Може ли да те попитам нещо?

— Разбира се — отговори Крам.

— Всички приятели ли те наричат Крам?

— Да.

— Просто Крам? Игленик?

Крам се засмя.

— И защо те наричат така? — продължи да го разпитва Макс.

— Заради зъбите — отвърна Крам и отвори широко уста.

Когато и Грейс набра кураж да погледне, тя сякаш видя резултат от налудничав експеримент на откачен зъболекар: сбутани един връз друг остри зъби, които изглеждаха прекалено много.

— Виждаш ли? Като игленик — каза Крам.

— Еха! — възкликна възхитен Макс. — Ама че е готино!

— А искаш ли да знаеш как зъбите ми станаха такива?

Тук се намеси Грейс:

— Благодаря, няма нужда.

Крам погледна към нея:

— Правилно.

— Макс, нямаш ли домашни?

— О, мамо! — изпротестира Макс.

— Отивай веднага! — нареди тя.

Макс погледна мъжа:

— Крам, ще се видим по-късно.

Пак плеснаха длани и той се оттегли наскърбен. Телефонът иззвъня. Тя погледна дисплея. Беше Скот Дънкан. Реши, че може да не вдига — сега беше по-важно да говори с Крам. Отидоха в кухнята. Грейс се закова на място: там имаше двама мъже, които седяха до масата и си шепнеха нещо. Никой от тях дори не я погледна. Грейс понечи да каже нещо, но Крам й направи знак да излязат.

— Кои са тези?

— Те работят за мен.

— И какво правят?

— Не се тревожете.

Не, тревожеше се, но сега имаше по-належащи въпроси за обсъждане.

— Онзи се обади по мобилния ми телефон.

И му преразказа отправеното й предупреждение. Без да променя израза на лицето си, Крам извади цигара и попита:

— Нещо против, ако пуша?

Тя нямаше против, а той каза:

— Не и вътре.

Грейс се огледа.

— Затова ли излязохме пак навън?

Без да отговаря, Крам запали цигарата, дръпна силно и издуха дима през ноздрите си. Грейс погледна към двора на съседите. Не се виждаше жива душа. Някакво куче излая. От далеч долиташе като жужене на хеликоптер звук от косачка на трева.

Грейс погледна Крам.

— Случвало ви се е да заплашвате хора, нали?

— Да.

— Така че можете да ми кажете дали ако направя исканото — да спра търсенето — те ще ни оставят на мира.

— Вероятно ще ви оставят на мира — отвърна Крам, като дръпна толкова дълбоко, сякаш пушеше марихуана. — Но въпросът е: защо искат да спрете?

— Тоест?

— Тоест вероятно се доближавате до нещо. Засегнали сте някой нерв. Впрочем обади се господин Веспа. Иска да ви види тази вечер.

— Какво има?

Крам сви рамене:

— Готова ли сте за още лоши новини?

Тя го загледа озадачено. Той продължи: