Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
— Така че спира да се представя като Ал Сингър.
— Точно така. Но има други псевдоними в други сайтове. И е подготвил следващата си жертва.
— Разполагаш ли вече с други имена?
— Ще ги имам. Нуждая се само от съдебно разрешение за yenta-match.com.
— Смяташ ли, че ще получиш разрешение?
— Единствената личност, с която ни е известно Ву наскоро да е влизал в контакт, е от сайта yenta-match. Мисля, че търси следващата си жертва. Ако можехме да се сдобием със списък на имената, с които се е представял, и с кого е влизал в контакт…
— Продължавай да ровиш.
— Това правя.
И Вероник Балтръс забърза навън. Ако и със съзнанието, че не е редно, защото все пак й е началник, Пърлмътър се загледа след нея с копнеж, който му напомни за Марион.
Глава 32.
Десетина минути по-късно шофьорът на Карл Веспа — ужасният Крам — и Грейс се срещнаха на две преки от училището.
Крам дойде пеша. Тя стоеше, загледана към училището, когато някой я потупа по рамото. Подскочи с разтуптяно сърце. Щом се обърна и го видя, видът му не й подейства особено успокояващо.
Вдигнат едната си вежда, той каза лаконично:
— Позвънили сте.
Сега толкова отблизо тя за пръв път има възможност да го огледа по-добре, при което установи, че той е дори по-безобразен, отколкото й бе изглеждал. Кожата му бе сипаничава. Носът и устата му се оформяха в нещо като зурла, изкривена от дежурната усмивка на морско чудовище. Беше по-възрастен, отколкото бе предположила по-рано — вероятно някъде към шестдесетте. Но излъчваше физическа мощ. Погледът му беше див, което й подсказваше възможност за сериозен психически проблем, но присъствието му при дадените обстоятелства като че ли беше по-скоро обнадеждаващо за нея.
— Разкажете ми всичко — каза Крам.
Грейс започна от Скот Дънкан и стигна до случката с небръснатия мъж в супермаркета. Слушайки. Крам дъвчеше клечка за зъби. Имаше тънки пръсти. Ноктите му бяха доста дълги.
— Опишете ми го.
Тя се постара. Когато приключи, той изплю клечката и поклати глава.
— Сега имате сигурна защита. И децата ви имат сигурна защита.
Тя веднага му повярва.
— В колко часа излизат от училище? — продължи той.
— В три.
— Добре — той присви очи в посока на училищната сграда. — Господи, колко мразех това място!
— Учили сте тук?
Крам кимна:
— Випуск 1957 година.
Тя се опита да си го представи като малък ученик, но безуспешно.
Той тръгна да си върви.
— Чакайте — каза тя. — А аз какво да правя?
— Просто си вземете децата и ги отведете вкъщи.
— А вие къде ще бъдете?
— Наблизо — отвърна Крам с още по-хищна усмивка от обичайната и се отдалечи.
Грейс зачака до оградата. Майките започнаха да прииждат, да се събират на групички и да бърборят. Грейс се постара всячески да проличи, че не е настроена за общуване. Имаше дни, когато беше в състояние да общува. Не и днес.
Клетъчният й телефон иззвъня. Тя го вдигна до ухото си и каза „ало“.
— Разбрахте ли посланието? — рече приглушен мъжки глас. — Спрете да търсите, да задавате въпроси и да разнасяте снимката. Иначе първо ще пострада Емма… — и затвори.
Грейс не изпищя. Не биваше да пищи. Ръцете й трепереха. Погледна ги, като да бяха чужди. Не можеше да овладее треперенето. Децата й всеки момент щяха да дойдат. Пъхна ръце в джобовете си. Дори се опита да се усмихне, но безуспешно. Прехапа устна поне да не се разплаче.
— Хей, как си? — стресна я женски глас. Кора.
— Какво правиш тук? — попита я Грейс с неочаквано за самата нея остър тон.
— Че какво може да правя? Дойдох да взема Вики.
— Мислех, че е с баща си.
Кора погледна малко объркано:
— Само за снощи. Тази сутрин той я докара на училище. Исусе, какво се е случило?
— Не ми се говори.
Кора си замълча. Зазвъня училищният звънец. И двете жени се обърнаха към изхода. Грейс не знаеше какво да мисли. Беше сигурна, че Скот Дънкан греши за Кора — нещо повече, той самият се оказа лъжец, — и все пак не можеше да изтрие изцяло съмнението, което той бе посял в нея.
— Виж какво, просто съм уплашена.