Обичай ближния си [bg]

— Аз ги продадох. Последвах съвета, който ти ми даде в Прага: не бива да задържаш нищо от по-раншния си живот. Абсолютно нищо. И не трябва да поглеждаш назад, защото това ще те омаломощи и направи безполезен. Книгите ми носеха нещастие. И аз ги продадох. Освен това бяха много тежки, за да ги разнасям насам-натам.

— Имаш право, Рут — усмихна се Керн. — Разумна девойка си. Мисля, че трябва да отидем най-напред в Люцерн. Георг Биндер, добър познавач на Швейцария, ми препоръча именно Люцерн. Там имало много чужденци и полицията не била толкова строга. Кога ще заминем?

— Вдругиден сутринта. Дотогава може да останем тук.

— Чудесно. Аз си намерих място за нощуване. А в дванайсет часа тази вечер трябва да бъда в кафене „Грайф“.

— Няма да ходиш в кафене „Грайф“ в дванайсет часа. Ще останеш тук, Лудвиг. Няма да те пусна на улицата до вдругиден. Иначе ще умра от страх.

Керн я погледна втренчено.

— Възможно ли е това? Няма ли домашна прислужница или друг някой, който би могъл да ни издаде?

— Прислужницата е свободна до понеделник. Ще се върне с влака в единайсет и четиресет. Другите ще дойдат в три часа следобед. Имаме време дотогава.

— Велики боже! — извика Керн. — Значи цялото жилище дотогава е на наше разположение?

— Да.

— И можем да живеем тук като у дома си? С всекидневна, спалня и трапезария, със снежнобяла покривка на масата, порцеланови съдове, а може би и сребърни прибори, турско кафе в малки чаши и радио?

— Да, с всичко това. Аз ще сготвя вечеря и ще ти се представя в някоя от вечерните рокли на Силвия Нойман.

— А аз ще облека смокинга на хер Нойман, колкото и да ми е голям. Докато бях в затвора, научих от „Моден свят“ как трябва да се обличаме.

— Смокингът ще ти е по мярка.

— Великолепно ще отпразнуваме първата си вечер. — Керн подскочи нетърпеливо. — И сигурно ще мога да се изкъпя с топла вода и сапун? Отдавна не съм виждал такова нещо.

— Можеш, разбира се. Ще имаш една топла баня със световноизвестния парфюм „Керн-Фар“.

— Току-що продадох последното флаконче от него.

— Но аз имам още едно. Ти ми го даде в киното в Прага. Първата вечер, когато излязохме. Запазих си го.

— Това е вече невероятно — каза Керн. — Какво благословено място е Цюрих! Ти просто ме замая, Рут. Нещата започват да се развиват добре за нас.