Обичай ближния си [bg]

Следобед Керн успя да продаде две парчета сапун, един гребен и три картончета безопасни игли. Печалбата му беше три франка. Най-после, повече от безразличие, отколкото с надежда, той влезе в малко магазинче за бельо на някоя си госпожа Сара Грюнберг.

Госпожа Грюнберг, разчорлена жена с очила, го изслуша мълчаливо.

— Това не е постоянното ви занимание, нали? — попита тя.

— Не — каза Керн, — и не разбирам много от него.

— Искате ли да ви дам работа? В момента правя опис на магазина си и мога да взема допълнителен чиновник за два-три дни. По седем франка на ден с добра храна. Може да постъпите още утре в осем часа.

— Благодаря — каза Керн, — само че…

— Зная… Никой няма да научи нищо от мен. Дайте ми сега едно парче сапун. Ето ви три франка. Стигат ли?

— Премного са.

— Не са премного. А са съвсем малко. Пазете себеуважението си.

— Само със себеуважение не се стига далече — каза Керн и взе парите. — Но от време на време и щастието ни се усмихва, а това е вече нещо.

— Започвайте веднага да ми помагате в описа. Ще ви платя по един франк на час. Ще кажете ли, че и това е щастие?

— Разбира се — каза Керн. — Човек трябва да разпознава щастието, щом го срещне. Тогава то го спохожда по-често.

— По пътя ли сте научили тези неща? — запита госпожа Грюнберг.

— Не по пътя, а когато намеря време да поразмисля. В такива случаи се старая да извлека нещо от преживените събития. Човек научава всеки ден по нещо. Понякога дори от търговските съветници.

— Разбирате ли нещо от бельо?

— Само най-общо. Неотдавна прекарах два месеца в едно заведение, където се учех да шия. Най-прости неща, разбира се.

— Не е лошо — забеляза госпожа Грюнберг. — Аз зная да вадя зъби например. Научих това изкуство преди двайсет години от един зъболекар. Кой знае дали няма да си изкарвам някой ден прехраната по този начин.