Обичай ближния си [bg]

Седнаха във всекидневната на семейство Нойман.

Керн отдавна не бе попадал в домашна обстановка. Помещението беше прилична стая на бюргерско семейство, подредена с особено добър вкус, с тежка дъбова мебел, модерен персийски килим, няколко тапицирани стола и лампи с ярки копринени абажури. Но на Керн тя се стори като райско убежище и остров на сигурността.

— Кога изтича срокът на паспорта ти? — попита той.

— Изтече още преди седем седмици, Лудвиг — отговори Рут, като вземаше две чаши и една бутилка от бюфета.

— Поиска ли продължение поне?

— Да. Отидох в консулството тук. Отказаха ми. Не очаквах друго, разбира се.

— Както всъщност и аз. Въпреки че винаги се надявам на чудеса. Ние, разбира се, сме врагове. И затова трябва да се чувстваме като доста важни личности, нали?

— Аз съм доволна — каза Рут докато оставяше чашите и шишето на масата. — Защото сега нямам никакви преимущества пред теб, а така ми е много приятно.

Керн се засмя, прегърна я и посочи към масата.

— Какво е това? Коняк ли?

— Да. Най-хубавият коняк на Нойманови. Ще го изпия с теб за добре дошъл. Ужасно беше, докато те нямаше. Ужасно беше също да зная, че си в затвора. Онези разбойници те биха, и то по моя вина.

Тя го погледна усмихнато, но Керн забеляза, че е развълнувана. Гласът й беше гневен, ръцете й трепереха, докато наливаше чашите.

— Ужасно беше — повтори тя. — Но ти се върна най-после.

Изпиха по една чаша.

— Не беше чак толкова лошо — каза Керн. — Наистина не беше.

Рут остави чашата си. Изпразнила я беше наведнъж.

Сега прегърна Керн и го целуна.

— Никога вече няма да те пусна — прошепна тя.

Керн я погледна. Досега не беше я виждал в такова настроение. Тя беше съвсем променена. Отчуждеността, която бе стояла досега винаги като сянка помежду им, загадъчността, далечната безименна тъга бе изчезнала. Сега тя беше изцяло и открито пред него и той почувства за пръв път, че наистина е негова. Никога досега не беше се чувствал уверен в това.

— Рут — прошепна той, — бих желал този таван да се отвори за някой самолет, с който да отлетим далече, далече, на остров с палми и корали, където никой не е чувал дори да се говори за паспорти и разрешителни за престой.