![Обичай ближния си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/7/obichaj-blizhniya-si-bg-download.jpg)
Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
— Как какви адреси?
Биндер се облегна и погледна учудено Керн.
— За бога! — каза той. — Това е най-важното. Адреси на хора, при които можете да отидете, разбира се! Не можете да скитате от врата на врата. Ще ви заловят за три дни. — Той подаде цигара на Керн. — Ще ви дам няколко заслужаващи доверие адреси. Три вида — набожни евреи, смесени и християни. И то безплатно. Аз трябваше да платя двайсет франка, за да получа първия списък. Някои от тези хора са ужасно отегчени от просители, разбира се, но все пак няма да ви издадат. — Той разгледа внимателно дрехите на Керн. — Облеклото ви е добро. Трябва да сте особено внимателен в това отношение в Швейцария. За да не ви надушат цивилните полицаи. Добре е да имате поне прилична връхна дреха, защото тя ще скрие износения костюм, който буди подозрение. Някои хора ще откажат да ви помогнат, разбира се, ако сте добре облечен. Имате ли някаква правдоподобна история за разказване? — Той вдигна глава и забеляза изражението на Керн.
— Драги приятелю — продължи, — зная какво си мислите. И аз мислех същото. Но помнете думите ми; да успяваш да се издържаш и в нищета е велико изкуство. А милосърдието е крава, която дава твърде малко мляко, и то съвсем неохотно. Познавам хора, които винаги имат готови три различни разказа — сантиментален, за преследвания и делови: според вкуса на човека, от когото ще искат да измъкнат няколко франка. Те лъжат, разбира се, но само защото са длъжни да излъжат. Основната истина е винаги една и съща — нужда, бягство и глад.
— Зная — отговори Керн. — Изобщо не мислех за това. Учуден съм единствено, че имате толкова точни сведения.
— Това е концентрираният опит от тригодишна борба за живот. Да. Аз станах по-твърд от мнозина други. Брат ми не можа да разбере тази борба. И се застреля преди една година. — Лицето на Биндер се сви за миг от мъка. После се успокои отново. Той стана. — Ако няма къде да спите, може да пренощувате при мен. Имам сигурно убежище за една седмица. Стая на мой познат в Цюрих, който отсъства от града. Ще дойда тук след единайсет. Полицейският час е дванайсет. Внимавайте след този час. По-късно улиците гъмжат от цивилни полицаи.
— В Швейцария изглежда много опасно — каза Керн. — Добре че ви срещнах. Иначе щяха да ме пипнат още първия ден. От все сърце ви благодаря за подкрепата.
— Това е най-нормалното нещо между хора като нас — каза Биндер. — Другарството на поставените вън от закона, напомнящо това между престъпници. Всеки от нас може да се озове утре в същото положение и да се нуждае сам от такава помощ. Довиждане докъм полунощ, значи.
Той плати кафето, подаде ръка на Керн и излезе, самоуверен и изискан.
Керн почака в кафене „Грайф“ докато се стъмни. Поиска карта на града и си отбеляза пътя до къщата на Рут. После излезе и тръгна неспокойно и нетърпеливо по улицата. Половин час мина, докато намери къщата.
Тя беше в спокоен квартал с криви улички и се белееше на лунната светлина. Той спря пред вратата. Погледна голямото бронзово чукче и нетърпението му внезапно изчезна. Престана да вярва, че само трябва да изкачи няколко стъпала, за да намери Рут.
Това му се струваше прекалено лесно, а не бе свикнал на лесни неща. Вдигна поглед към прозорците. Тя може би не е вече в тази къща, може и да не е в Цюрих дори.
Той отмина къщата. Няколко пресечки по-нататък стигна до тютюнопродавница и влезе. Намръщена жена се показа иззад високата каса.
— Един пакет парижки — каза Керн.
Жената му подаде цигарите. После потърси в сандък под касата, извади кутия кибрит и я сложи върху пакета. Взела бе случайно две кутийки, забеляза това и хвърли втората отново в сандъка. След това каза:
— Петдесет сантима.
Керн плати и запита:
— Може ли да си услужа с вашия телефон?
— Ето го в левия ъгъл — кимна жената.
Керн потърси номера в указателя. Нойман… В този град имаше като че стотици Нойман. Жената седеше зад касата си и го наблюдаваше. Керн й обърна сърдито гръб.
— Може ли да говоря с фройлайн Рут Холанд? — каза той в черния микрофон.
— Кой я търси?
— Лудвиг Керн.
Гласът от другия край замълча за миг.
— Лудвиг… — чу го той отново, изведнъж задъхан. — Ти ли си, Лудвиг!
— Да… — Керн внезапно почувства, че сърцето му заблъска като чук. — Да… Ти ли си, Рут? Не познах гласа ти. Никога не сме разговаряли по телефон.