Обичай ближния си [bg]

— Но затворът… — започна Керн.

— Люцернският затвор е много добър. Зная го… Аз си позволявам разкоша да избера сам времето, когато ще постъпя там. Боя се само, че няма да ме приемат. Може да попадна на прекалено човечни съдии, които ще предпочетат просто да ме изгонят зад граница. Тогава ще трябва да започна всичко отново. А за нас, така наречените арийци, това е много по-тежко, отколкото за евреите. Никакви религиозни организации и никакви едноверци не ни помагат. Но да не говорим за това… — Той вдигна чашата си. — Да пием за красотата на света, тя е безсмъртна.

Те чукнаха чашите си с леко звънтене. Керн изпи студеното вино. „Гроздов сок — помисли си той. — Опенхайм.“ После седна до масата с Фогт и Рут.

— Мислех, че ще остана отново сам — каза Фогт, — но ето че сте тук. Колко прекрасна е тази вечер с лекия есенен сумрак.

Те седяха дълго на полуосветената тераса, без да продумат. Няколко закъснели нощни пеперуди удряха тежките си телца в нажеженото стъкло на електрическите лампи. Фогт се облегна на стола си с унесен, но спокоен израз на лицето. Изведнъж им се стори, че виждат човек от друг век, който се сбогува спокойно с живота и света.

— Спокойната ведрина — каза замислено Фогт след продължително мълчание, като че говореше на себе си, — спокойната ведрина, кротката дъщеря на толерантността, е загубена за нашето време. Премного е необходимо за нея. Знания, превъзмогване на обстоятелствата, търпимост и примирение пред неизбежното. А всичко това днес е прогонено от грубия милитаристичен идеал, който се опитва без никаква толерантност да направи света по-добър. Всички, които са се опитвали да направят света по-добър, са го правили винаги по-лош… А диктаторите никога не са ведри и спокойни личности.

— Както и жертвите им — каза Керн.

Фогт кимна и изпи бавно няколко глътки, след това посочи сребристото езеро, което искреше в лунната светлина, и планините, които го заобикаляха отвсякъде като скъпоценен потир.

— На тях, както и на пеперудите — каза той, — никой не може да заповядва. Не може да заповяда и на дърветата. Нито на тези… — той посочи няколко книги — Хьолдерлин и Ницше. Единият е написал най-чистите химни за живота… Другият е създал с мисълта си божествената танцьорка, изпълнена с дионисиев възторг… И двамата са полудели… Като че природата поставя граници навсякъде.

— Диктаторите не полудяват — каза Керн.

— Не, разбира се — продължи усмихнато Фогт и стана. — Но и никога не си възвръщат здравия разум.

— Наистина ли ще се предадете утре в полицията? — попита Керн.