Обичай ближния си [bg]

— Наистина ли?

— Съвсем сигурно. — Опенхайм се наведе към него и сниши повелително глас. — Нека ви кажа, между нас да си остане, но евреите сами са си виновни за много от това, което става днес. Те носят тежка отговорност. Уверявам ви, че е вярно, зная какво говоря. Повечето от действията им бяха излишни, зная много по този въпрос.

„Колко ли ще ми даде? — питаше се Керн. — Може би достатъчно, за да стигна до Берн.“

— Вземете източните евреи например, преселниците от Галиция и Полша — продължи Опенхайм и изпи една глътка студено вино. — Имаше ли смисъл да приемат всички? Какво търсят такива хора в Германия? Аз съм почти толкова техен противник, колкото е и правителството. Хората твърдят, че евреинът си е евреин — но какво общо има между някой мръсен продавач с мазен кафтан и смешни обици и старото аристократично семейство, което живее от векове в страната?

— Едните са се преселили по-рано от другите — започна Керн, без да мисли, и се спря изведнъж. Не желаеше в никакъв случай да разсърди Опенхайм.

Но Опенхайм не му обърна внимание, беше зает със собствените си мисли.

— Аристократичните семейства са се претопили. Те са ценни и уважавани граждани, един от стълбовете на държавата — докато другите си остават чужденци. Това е то, приятелю. Какво общо имаме ние с тези хора? Абсолютно нищо. Те би трябвало да си останат в Полша.

— Но и там не ги искат.

Опенхайм махна с ръка и го погледна сърдито.

— Това не интересува Германия и е съвсем отделен въпрос. Трябва да разсъждаваме обективно. Не обичам такива присъди на едро. Може да приказвате каквото си искате против Германия, но немците работят и имат постижения. Ще признаете това, нали?

— Разбира се.

„Двайсет франка — помисли си Керн — ще ми стигнат за четири дни. А може да ми даде и повече“.

— Обстоятелството, че отделната личност или дори цели групи трябва да страдат понякога — Опенхайм изсумтя набързо, — това обстоятелство е неизбежна политическа необходимост. В политиката няма място за сантименталност. Трябва да приемем това като установен факт.

— Разбира се.

— Сам виждате — продължи Опенхайм, — че на хората се дава работа. Националното достойнство се преувеличава. Имало е изключителни мерки, разбира се, но такива неща се случват винаги в началото. Те ще се оправят. Вижте само как се преустроиха нашите въоръжени сили. А без голяма и добре въоръжена армия една държава няма абсолютно никакво значение.

— Не разбирам нищо от подобни въпроси — каза Керн.

— Трябва да разбирате — каза Опенхайм, като стана и го погледна сърдито. — Особено когато сте в чужбина.

Той сграбчи един комар и го смаза методично.

— Сега се пак страхуват от нас. Помнете ми думите: страхът е най-важното в случая! Човек може да постигне целта си само ако сплаши противника.