Другият [bg]

Дулин и Гилстрап най-после преведоха Тери до стъпалата. Хауи и Марси ги настигнаха. Адвокатът извика нещо на заместник-прокурора и още нещо на шерифа. Гласът му беше заглушен от виковете на озверелите хора и Ралф не чу думите му, но каквито и да бяха, онези двамата се подчиниха. Марси протегна ръце към съпруга си. Дулин я блъсна назад. Някой закрещя „Пукни, Мейтланд, пукни“ и тълпата подхвана новия припев, щом Тери и придружителите му се заизкачваха по стъпалата.

Ралф отново се загледа в човека с брезентовата вестникарска чанта с надпис ЧЕТЕТЕ „ГЛАСЪТ НА ФЛИНТ СИТИ“ — червените букви бяха избледнели, сякаш чантата беше стояла дълго под дъжда. Загледа се в човека, който носеше плетена вълнена шапка през тази лятна утрин, въпреки че температурата вече прехвърляше трийсет градуса. В човека, който посягаше да извади нещо от чантата. Изведнъж си спомни показанията на госпожа Станхоуп, възрастната жена, видяла как Франк Питърсън се качва в белия бус заедно с Тери. Беше я попитал: „Сигурна ли сте, че видяхте Франк Питърсън?“, а тя отговори: „О, да, беше Франк. Питърсън имат две момчета, и двете червенокоси.“ Не се ли подаваше рижава коса изпод плетената вълнена шапка?

„Преди време ни носеше вестника“ — бе добавила госпожа Станхоуп.

Човекът с вълнената шапка измъкна от чантата ръката си. Не държеше вестник.

Ралф извади глока си и извика колкото му глас държи:

— Оръжие! ОРЪЖИЕ!

Хората около Оли запищяха и се разбягаха. Като видя старовремския колт с дълга цев, Гилстрап пусна ръката на Тери, приведе се и побегна заднешком. И шерифът пусна ръката на арестанта, но само за да си извади оръжието… по-точно — да се опита. Предпазният ремък беше закопчан и пистолетът си остана в кобура. Ралф не можеше да стреля. Русокосата от Канал 7, още замаяна от удара по главата, стоеше пред Оли Питърсън. По страната ѝ се стичаха тънки струйки кръв.