Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Е, с езика все още бях бърз, но краката и инстинктите ми за оцеляване се нуждаеха от малко раздвижване. Може би дори от по-сериозно раздвижване.
На Биан й трябваше малко време, за да осъзнае тази нова и интересна страна от професионалната ми биография.
— Както виждаш — продължи Филис, — той има идеалната подготовка.
Без капка колебание Биан отговори:
— Няма значение. Аз имам желание да отида. Той не.
Настана кратко мълчание.
Какво можех да кажа? Знаех какво цели Филис — да ме изправи срещу Биан, да използва първобитните ми мъжкарски инстинкти и да ме изнудва емоционално. Филис е манипулатор от световна класа и обикновено знае как да ме разиграва — но не и този път. Ако Биан искаше да участва, значи беше страхотно момиче. Животът си беше неин. Добре дошли в свободния нов свят, където равноправието означава еднакъв риск да се прибереш у дома в чамов ковчег.
Все пак бях любопитен. Погледнах Биан, после Филис и казах:
— Какво точно възнамеряваш?
— Мислех, че е очевидно — отвърна Филис. — Да откъснем узрелия плод, тоест Бин Паша. Виж, с Шараби е по-сложно. Но той няма къде да се дене, докато Бин Паша може да изчезне всеки момент. — Погледна ме и каза: — Шараби ще поизчака.
Не повярвах на ушите си.
— С теб май имаме различни представи за зрелите плодове. Али бин Паша е във Фалуджа.
— Да. Спомням си, че го прочетох в писмото.
— Може би не четеш вестници. Преди шест месеца армията обяви града за ничия земя и се изтегли напълно от там. Сега е сборище на всички любители на джихата.
— Така пише и в нашите доклади. Крайно неприятно място.
— Неприятно? Това е същият град, където убиха четирима строителни предприемачи и закачиха телата им на моста.
— Знам, знам… Много лоши хора. И точно затова трябва да бъдат спрени на всяка цена.
— Знаеш ли, че шансовете да хванем този тип и да се измъкнем са почти равни на нула?
— Операцията трябва да бъде проведена много добре.
— А знаеш ли, че може да е капан?
— Да, важно съображение. Определено ще трябва да го имаме предвид при планирането.
— Той е видна фигура в бунтовническите среди. Ще бъде строго охраняван.
— Да, и аз така мисля. — Тя ме погледна. — Но ако Шараби казва истината…
— Ако иранците са му казали истината…
— Добре де, това е още един риск. — Тя очевидно почваше да се дразни от моите основателни възражения и добави: — Ако предположим, че този Бин Паша е ковчежникът на Заркауи, залавянето му ще бъде невероятен удар срещу бунтовниците. Бъдещата печалба си струва големия риск.
— Има и вариант без риск. Пуснете му бомба в комина. Отървавате се от Бин Паша, а ние си оставаме живи и здрави. Кое не ти харесва?
Биан каза:
— Защо го обсъждаме? Ако временно прекратим финансирането на Заркауи, не постигаме нищо. Той просто ще си намери някого вместо Бин Паша, който така или иначе сигурно има помощник или заместник. Тия хора не са глупави — действията им го доказват. Знам. Била съм там.
— Но…
— Но ако заловим Бин Паша, кой знае какво може да ни разкрие? — Тя ме погледна. — Ти не разбираш същността на тази война. Не става дума за превзети градове или удържан терен. Различно е. Става дума за хора, важни хора, които са ключови фигури в операциите на врага. Ковчежници, автори на планове, производители на бомби. Изкарай ги от играта, разбери какво знаят и нанасяш съкрушителен удар на бунта.
Тя пак ме погледна, за да се увери, че съм разбрал, и каза:
— Ако той е мъртъв, няма да открием нито източниците на пари, нито Заркауи. А точно това искаме да постигнем, нали? Да разберем кой осигурява средствата и да ги лишим от подкрепа.
— Ами ако нас ни лишат от живота?
— Това не е твой проблем — отговори тя. — Ти оставаш.
— Добре казано.
Тя погледна Филис и предложи с обидно пренебрежителен тон:
— Той не ни трябва вече. Аз ще се справя.
Филис не смееше да ме погледне в очите.
— Права си. Шон, излез. Каквото обсъждаме отсега нататък, ще е само за участниците. Едва ли е необходимо да казвам, че…
— Ако се разчуе, ще ми монтираш топките на стената си.
Тя посочи едно място на стената и каза:
— Точно там. Само тримата сме в течение. Разбираш, че ще е смехотворно лесно да разберем откъде идва всяко изтичане на информация.
— Знам си задълженията, Филис, и ги изпълнявам.
Изправих се. Погледнах Филис, която отново бе станала непроницаема като сфинкс, после Биан, която също не ме поглеждаше в очите.
Някой трябваше да проговори и след неловко мълчание Биан каза: