Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Отнасях се с него както с всеки свидетел, който може би лъже, изопачава или укрива истината. Хората без фамилии ме тревожат.
— Знам защо го направи. И точно затова се съмнявам в теб. Това не е криминален случай и не може да подхождаш към него от законова гледна точка. Аз наистина…
— Извинявай, става дума за убийство.
Тя ми хвърли един от онези погледи, които намекваха, че съм стъпил на тънък лед.
— Чуй ме, Дръмънд. Ние водим война. На война хората вършат глупости, дори подсъдни действия, които често отнемат човешки живот. Границите между глупост, некадърност, наивност и престъпен замисъл се размиват. Разбираш ли?
— Може би.
— С „може би“ няма да се отървеш. — Тя се вгледа в мен и изведнъж ми се стори, че чувам как ледът пука. — Ти си войник и по редица причини бих предпочела да останеш в разследването. Но по същите причини в момента изпитвам съмнения. Разбираш ли за какво говоря?
— Не съвсем…
И не ме интересува, добавих наум.
Тя се обърна към Биан, която явно попадаше под подозрение заедно с мен.
— Ти разбираш ли, майоре?
Биан отвърна сдържано:
— Едно по-подробно обяснение би предотвратило недоразуменията.
— Добре.
Филис се вгледа в нас. Забелязах, че пръстите й са извити и леко потрепват. За нея това бе равносилно на истеричен припадък.
Мислех си, че знам защо и че ще е най-добре да я изслушаме.
— В това управление и в организацията преди него съм преживяла седем-осем войни — уведоми ни тя. — Втората световна, Корея, Виетнам, Гренада, Панама, две войни в Залива… попълнете пропуснатото. Ако се вгледате по-задълбочено в която и да било от тях, ако погледнете отвъд избелелите фотографии и преобърнете всеки камък в този град, ще откриете отчайващо изобилие от неудачни решения, грешки, неправилни преценки, некадърност, а в някои случаи истинска лудост. Десетки хиляди хора загинаха напразно. Историците знаят едва една четвърт от истината. Аз бях тук, видях всичко с очите си и все пак едва ли знам половината. Но на война се случват лоши неща и ако те бъдат разкрити пред обществото по време на войната, нашите учебници по история биха могли… не, направо щяха да изглеждат другояче.
— Все още съм в недоумение.
— Тук нищо не е само черно или бяло.
— Аз съм юрист, Филис. Ние сме измислили моралната относителност. Недей да ми четеш лекции.
— А ти недей да ми се правиш на шериф от Дивия запад — отсече тя. — Задачата на това управление не е да се грижи за реда и закона, а да разузнава. Предлагам ти да проявиш малко… морална търпимост.
— И тя не ми трябва.
— Добре, какво ти трябва?
Стори ми се, че вече разбирам накъде бие, затова отговорих:
— Клиф Даниълс е извършил отвратителна грешка, граничеща с престъпление, може би дори няколко престъпления, включително държавна измяна. Имаме документация за действията му. Освен това разполагаме с двама високопоставени служители, Албърт Тайгърман и Томас Хършфийлд, които вероятно са знаели за престъплението, вероятно дори са дали заповед за него и може би имат пръст в цялата история или най-малкото полагат усилия да я прикрият. Да не забравяме, че е извършено убийство и те са между заподозрените. Надявам се да не те изненадам, като ти кажа, че за всичко това са предвидени алинеи и параграфи във федералните закони.
Тя се усмихна търпеливо, сякаш си имаше работа с капризно дете.
— Твърде много предположения. Какво искаш да направим?
— Каквото изисква законът. Да се обадим на ФБР. Да ги оставим да си побъбрят с федерален съдия, а после да направят каквото умеят най-добре — да четат правата на хората, да заплашват, да притискат, да разбиват врати, да сключват сделки, докато някой не издържи и пропее. Колкото и да ти е чудно, за федералните престъпления има закони и утвърдени процедури, които най-често дават резултат.
Иронията ми очевидно я засегна, защото тя отговори:
— Мисля, че имам известен опит с подобни случаи, след като съм се сблъсквала с тях трийсет-четирийсет пъти.
— И бих добавил, че Управлението се слави с майсторството си винаги да избира правилния подход.
Тя присви очи. Въздъхна дълбоко, после каза:
— Използвайки аналитичните си способности на юрист, как би описал доказателствата?
— Не разбирам въпроса.
— Мисля, че го разбираш.
— Тогава защо питаш?
— Слаби и неубедителни, нали?
— Ами… да…
— И съм сигурна, че ще попълниш липсата на доказателства с дълъг списък на готови за сътрудничество свидетели.
— Знаеш, че аз…