Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Филис взе един лист от бюрото и го подаде на Биан, която изчете текста и го прехвърли на мен. Беше поредното липсващо послание, този път от Шараби до Даниълс.
Клифърд, мой най-верни и скъпи приятелю, извинявам се за тъй дългото забавяне да ти предам обещаната информация. Уви, една стара арабска поговорка казва: Довериш ли се на персиец, доверяваш се на змия. Наистина, те са най-гнусният народ сред правоверните, мръсни просяци, измамници и крадливи негодници. Но както на няколко пъти ти казах, упорито твърдяха, че са изгубили дирята на онзи злодей и трябва да я открият отново, което сега твърдят, че са сторили. Както обещаваха моите персийски приятели, това е голяма риба, ковчежникът на Абу Мусаб ал Заркауи, който, сам знаеш, уби много ваши войници и ви причини големи беди. Името на човека е Али бин Паша, саудитски гражданин, който живее в град Фалуджа, в бял блок на края на Авеню Али, близо до центъра. Казват, че лесно може да се разпознае, защото му липсва левият крак, и ви съветват да действате бързо, тъй като толкова важен и хитър човек не се задържа на едно място. Виждаш, приятелю, че не съм рядко лайно, както жестоко и безпричинно ме нарече в едно от последните си писма.
— Това беше последният имейл — обясни Филис. — Изпратен е само преди два дни.
Биан ме погледна.
— Значи този човек… този Али бин Паша…
— Точно така — довърши Филис. — Вероятно е все още във Фалуджа и чака да го приберем. Но докога…
Тя сви рамене.
Аз мълчах. Надявах се да не мисли каквото подозирах.
Филис ме гледаше изпитателно с леко повдигната вежда. След като не отговорих доброволно, тя настоя:
— Е, Дръмънд?
Значи подозренията ми се оказваха верни. Исках ли да участвам? В никакъв случай — това беше лудост или нещо още по-лошо.
Първо, Али бин Паша можеше вече да се е преместил или цялата работа да излезе поредната измама на Шараби и неговите ирански приятели.
Второ, Филис криеше разни неща. В една подобна операция има много рискове дори когато знаеш какво става зад гърба ти и всичко е изпипано като по ноти.
И не на последно място, след като вече знаехме за престъпните деяния, ако пропуснехме да уведомим ФБР, ние съшо извършвахме престъпление.
Невинаги си падам по разни правила и закони, особено ако вярвам, че няма да ме хванат. Но случаят не беше такъв.
Преди да отговоря обаче, Биан се приведе напред и заяви:
— Съгласна съм. — След малко добави: — Всъщност, ако се замислите, аз съм идеалният кандидат.
— Защо? — попита Филис, без да откъсва поглед от мен.
— Воювала съм там. Познавам страната и обичаите. Владея езика и имам пресен военен опит.
Погледнах я.
— Провеждала ли си някога такава операция?
— Аз… шест месеца прочиствах някои от най-опасните свърталища на Багдад.
— Отговори на въпроса.
— Арестувала съм заподозрени, планирала съм акции срещу бунтовнически скривалища. — Явно по лицето ми се изписа съмнение, защото тя добави: — Не виждам разлика.
Имаше огромна разлика — и фактът, че не го разбираше, показваше колко е неподходяща за тази мисия. Впрочем едва ли съществуваше подходящ човек.
Като се мъчех да не прозвучи високомерно, аз казах:
— Ами… как да ти кажа… Разбираш ли…
— Нищо не казвай — прекъсна ме тя. — Аз съм военен полицай. Ти си юрист. По обучение, опит и способности съм по-подходяща от теб.
Филис се изкашля.
— Преди да стане юрист, Дръмънд беше в Отдела за специални операции. — Тя се усмихна. — Служил е две години в подразделение, изпълняващо акции почти като тази, която имам предвид. Може малко да се е поотпуснал, но казват, че било като карането на велосипед.
Беше вярно само донякъде и с тези думи Филис разкри още малко от начина си на мислене, намеренията си и любимата си тема — Шон Дръмънд.
Само че нямаше нищо вярно в нейното убеждение, че мога с лекота да се върна на старото поприще. Шон Дръмънд можеше някога да е бил същинска машина за убиване, крилата смърт, осемдесет килограма стоманени мускули и сексапил. Днешният Дръмънд имаше няколко кила в повече, нови убеждения и се бе превърнал в страшилище на съдебните зали.
Не си спомнях кога за последен път съм посещавал стрелбище или съм пробягал повече от петнайсет километра. Както ще ви каже всеки военен ветеран, най-важна за оцеляването е бързината — срещу врага или в обратна посока, в зависимост от обстоятелствата. Спомних си мъдростта, която армията набива в дебелите черепи на новобранците: „На бойното поле има два вида войници — бързи и мъртви“.