Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Беше ми приятно да работя с теб, Шон. Ако някога… — Тя се усмихна измъчено. — Е, ако някога ми потрябва адвокат, дано се съгласиш да ме защитаваш.
— Поприказвай още малко в същия дух и наистина ще ти трябва адвокат.
Тя не отговори.
Направих две крачки към вратата и спрях. Не ми допадаше начинът, по който приключваше всичко. Знаех, че няма да ме послушат, но трябваше да опитам още веднъж. Нали разбирате, бях наясно, че Филис смята идеята за добра; за тия хора заговорите, предателствата и измамите са като хляба насъщен. Но Биан? Какво си въобразяваше?
Завъртях се и казах на Биан:
— Уотърбъри няма да ти позволи да го сториш. Сама знаеш.
Филис се намеси:
— Оставете Уотърбъри на мен. Със сигурност ще го убедя, че е в интерес и на него, и на Пентагона да ни даде Биан назаем.
— Ще го изнудиш.
— Ако трябва.
Казах на Биан:
— Заради Марк ли го правиш?
— Какво?
— Чу ме.
— Не го забърквай в това.
Спогледахме се. Изражението й бе като на жена, която се е събудила до напълно непознат мъж.
— Прав съм — казах аз. — Ти вярваш, че дължиш това на Марк.
— Нямаш представа какво говориш.
— Ти си отслужи своето, Биан. Сега е негов ред. Сигурен съм, че ако беше тук, и той щеше да каже същото.
— Откъде знаеш какво би казал?
— Защото, ако е и наполовина такъв мъж, за какъвто го смятам… — Всъщност дори и аз не успях да намеря завършек за глупавото клише. Приведох се над масата и стигнах на около пет сантиметра от лицето й. — Ти вече направи своето.
— Не знаех, че има ограничения за дълга към родината.
— За дълга не. За глупостта — да. — Посочих Филис. — Тя те манипулира.
— Знам какво става тук.
— Не ми се вярва.
— Аз… напълно разбирам. По-добре от теб.
— Тогава ще разбереш, че има и други начини да се свърши работата. И знаеш ли какво? Някои дори са разумни.
— И дума да не става — отвърна Биан. — Ако глупостта на Даниълс излезе наяве, това ще съсипе войната. Ще станем посмешище за света. Цялата коалиция ще се разбяга от Ирак. И всички напразни жертви… Не искам това да ми тежи на съвестта.
Филис стана и пристъпи към мен. Почука с пръст часовника си и рече:
— Каза си думата. Чака ни много работа, а времето не стига. Излез, ако обичаш.
Завъртях се и тръгнах към вратата. В никакъв случай не бих се замесил в това. Казах си думата и съвестта ми бе чиста. Действията ми щяха да изглеждат разумни пред бъдещото разследване, до което неминуемо щеше да доведе тази глупава идея.
Пак се обърнах и седнах.
Биан се вгледа в мен.
— Не ми трябват рицарските ти чувства.
— А глупостта ми?
— Сериозно говоря, Шон. Не съм някаква безпомощна девица, чакаща да я спаси рицар на бял кон.
— Не го правя заради теб.
— Тогава…
Посочих Филис.
— Ще я държа под око.
Филис се усмихна. Знаех, че е очаквала този финал; мразя да съм толкова предсказуем и реших да я лиша от удоволствието да разбере колко много ме е ядосала. Усмихнах се на свой ред.
Тя очевидно бе обмислила всичко и каза:
— И тъй, ето какво ще направим. Дръмънд, ти хващаш нашия човек във Фалуджа. Биан, ти използваш езиковите си познания и уменията за водене на разпит, за да разбереш какво знае.
Погледнах Филис.
— А ти тук с какво ще се занимаваш?
— Все някой трябва да измисли какво да нравим с Шараби.
— Значи това е морковът — казах аз.
— Докато вие сте там, можем да убием с един куршум два заека.
18
Пътуванията до военни зони обикновено са предшествани от дълга и старателна работа, месеци изтощителни тренировки, подготовка на оборудване и персонал, запознаване с района, писане на завещания и тъй нататък.
Погледнато от положителната страна, това ти дава необходимите за оцеляването познания, душевна настройка и специализирано обучение — плюс възможността шефовете да си измият ръцете, ако не се завърнеш. Откъм отрицателната страна такъв подход те обрича на дълги месеци, пълни с безсъница, страхове и студена пот.
Затова донякъде бях доволен, че разполагаме само със седем часа; от друга страна, бих предпочел да са поне пет-шест години. Бързината обаче бе изключително важна. Бин Паша можеше да се окаже параноик, който всяка нощ сменя убежището си, или напротив — да се почувства в безопасност и да свали гарда. Залагахме на второто и се надявахме да не грешим.
И тъй, Филис щедро ми отпусна пет часа за отскачане до апартамента, почивка, душ, преобличане в бойна униформа и събиране на малко багаж, а после се върнах в кабинета за два часа бърз инструктаж. В общи линии инструктажът представляваше запознаване с грубо нахвърлян план, който по думите на Филис „все още се разработва и усъвършенства“, плюс обещание след пристигането да получим окончателен вариант.