Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— И трябва да си наясно, че щом някой се обади на ФБР, правителството моментално ще засекрети цялата информация по въпроса. Разбира се, това ще бъде оспорено и, разбира се, съдиите — във война сме в края на краищата — ще подкрепят претенциите на администрацията. След двайсет и пет или петдесет години срокът на секретност ще изтече и най-сетне ще се доберем до истината.
— Може би — казах аз.
Филис се навъси.
— Никакво „може би“.
Биан, която внимателно слушаше спора ни, избра този момент, за да отбележи:
— Мисля, че тя е права.
Твърдението й ме раздразни много, защото идваше в преломния момент — и то от военен полицай, от другар по оръжие и най-вече от човек, за когото мислех, че ми е партньор.
Партньорите трябва да се подкрепят, нали? Здравата се ядосах и погледнах Биан.
— Не си спомням да съм ти искал мнението.
— Недей да ми говориш с такъв тон — отсече тя. — Казах ти и преди, не обичам да се отнасят с мен снизходително.
Огледах я по-внимателно. И тя се беше ядосала здравата.
— Съжалявам.
— Опитай пак и ще съжаляваш още повече.
Божичко. Но Филис бързо се завъртя към новата си съюзничка и я попита:
— Защо съм права?
Биан ме погледна и отговори:
— Дори при най-оптимистичния вариант има само един човек, когото можем да обвиним в престъпление. Той е мъртъв. Извън това разполагаме само с подозрения, които биха се сторили възмутителни на всеки здравомислещ човек.
Филис кимна на добрата си ученичка.
— Но вярваш ли, че тези подозрения са… имат ли някакви основания?
Биан я гледаше мълчаливо.
— Важно е — настоя Филис. — Например кога е започнала връзката между Клифърд Даниълс и Шараби?
— Преди около десет години — отговори Биан. — Дон спомена годината… деветдесет и трета или четвърта.
— На петнайсти декември деветдесет и четвърта според отчета, който е попълнил след срещата. Но докато сегашната администрация не дойде на власт, партньорството им е било безсмислено — откровено казано, нелепо и смешно. Предишният президент нямаше намерение да нахлува в Ирак. Връзката се насити със смисъл едва когато Хършфийлд и Тайгърман се завърнаха в Пентагона, а придоби сила чак след единайсети септември. — Тя се изправи и бързо закрачи из кабинета. — Сведенията и източниците, които ни подаваше Шараби, изиграха ключова роля за решението на президента да започне война. А, разбира се, бяха включени и в публичните обяснения за причините на нахлуването. Повярвайте ми, знам го. Ако не бяха тези сведения…
Тя не довърши и аз кимнах. Така казваха по новините, а Филис, която бе видяла нещата отвътре, знаеше най-добре какви решения са довели до войната и сега казваше същото.
Филис продължи:
— Дон предположи, че Даниълс сам е тласнал Шараби в ръцете на иранското разузнаване. — Погледна ме. — Ти какво мислиш?
— Inter canem et lupum — отговорих аз.
Филис преведе на Биан латинската поговорка:
— Между кучето и вълка. Може да се каже и „между два огъня“. — Тя се втренчи в Биан и попита: — Вярваш ли в това? Няма ли друго обяснение?
Биан повъртя химикалката между пръстите си.
— Не знам… Става дума за недоказано предположение, нали?
Филис спря да крачи и се приведе над масата срещу нас.
— Ние предполагаме, че Даниълс го е тласнал в ръцете на Иран. Но има и друга възможност, нали?
Имах чувството, че чувам тиктакането на шахматен часовник.
Прогоних това предположение, замислих се… и…
Мили боже!
Премахнехме ли първото предположение, стигахме до съвсем нова теория — че може би Шараби не се е нуждаел от тласък или дори леко побутване, защото вече е работел за Иран. А оттук оставаха само две крачки до малко по-широкото предположение, че Шараби е работил — от самото начало — за иранските разузнавателни служби. Биан също го бе проумяла, защото ме гледаше с широко отворени очи.
Филис каза:
— Може би Махмуд Шараби е бил… както се казва на езика на разузнаването, агент с влияние. Може дори иранците да са ни го подхвърлили специално за да подават дезинформация. — Тя понечи да каже още нещо, размисли и с гримаса на съжаление добави: — Изненадана съм, че не ни хрумна по-рано. Това е най-старият гамбит в занаята.
Мислех си, че съм виждал всичко. Но хипотезата, идеята, предположението — наречете го както щете, — че Иран чрез своя агент Шараби е вербувал първо Тайгърман, после Даниълс, после целия Пентагон и накрая Белия дом, беше почти невероятна. Почти.
Филис разбра това и каза:
— Трудно се преглъща, нали?
Не отговорих. Все още се борех с мисълта, че единствената причина за войната може да се окаже машинация на иранците, които са искали да премахнат Саддам и са подлъгали Чичо Сам да им свърши мръсната работа. Изглеждаше логично и в същото време напълно безсмислено.