Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Той направи дълга пауза. Взря се в мен с приветлив поглед.
— Аз бих отишъл до планините на централно Мексико — каза той. — Не знам колко далеч би отишъл ти — може би до Лос Анджелис или дори до Бразилия.
На другия ден късно следобед дон Хуан се върна. Междувременно аз бях записал всичко, което можах да си спомня за своите възприятия. Хрумна ми, докато пишех, да тръгна по бреговете на потока и да се уверя дали наистина съм видял някаква отличителна черта на някой от бреговете, която да е предизвикала у мен представата за стена. Предположих, че дон Хуан може да ме е накарал да вървя в състояние на унес, а след това да ми е наредил да съсредоточа вниманието си върху някаква стена по пътя. Изчислих, че за времето между първото ми възприятие за мъглата и излизането ми от канала бихме могли да изминем най-много две и половина мили. И тъй, следвах потока около три мили във всяка посока и внимателно наблюдавах всяка подробност, която можеше да се отнася до моето видение на стената. Потокът, доколкото можех да преценя, беше обикновен канал, използван за напояване. Беше широк между четири и пет фута по цялата дължина. Не можах да намеря никакви видими подробности в него, които биха ми напомнили или пък предизвикали представа за бетонна стена.
Когато дон Хуан се върна късно следобед у дома, аз го поздравих и настоях да му прочета своя разказ. Той отказа да слуша и ме накара да седна. Седна и той, с лице към мен. Не се усмихваше. Изглежда размишляваше, доколкото можех да преценя по проницателния поглед на очите му, фиксирани някъде в хоризонта.
— Мисля, че досега трябва да си разбрал — каза той с тон, който внезапно бе станал суров, — че всичко е смъртно опасно. Водата е така смъртоносна, както и пазителят. Ако не внимаваш, водата ще те хване в капана си. Тя едва не го стори вчера. А за да бъде хванат човек, трябва да желае. Тук е твоят проблем. Ти желаеш да се предадеш.
Не разбирах за какво говори. Атаката му към мен беше така внезапна, че се обърках. Мекушаво го помолих да се поясни. Той неохотно отбеляза, че отишъл в каньона, „видял“ духа на кладенеца и дошъл до дълбокото убеждение, че съм се сплескал и съм проиграл шансовете си да „видя“ водата.
— Как? — попитах аз, съвсем смаян.
— Духът е сила — каза той — и като такава, отговаря само на сила. В негово присъствие не можеш да се глезиш.
— Кога съм се глезил?
— Вчера, когато стана зелен във водата.
— Не се глезех. Помислих, че е много важен момент и ти казах какво става с мен.
— Кой си ти, че да мислиш или решаваш кое е важно? Не знаеш нищо за силите, до които се добираш. Духът на кладенеца съществува там — навън, и можеше да ти помогне. Всъщност той ти помагаше, докато ти не се сплеска. Сега не знам какъв ще бъде резултатът от постъпките ти. Ти отстъпи пред силата на духа на кладенеца и сега той може да те взема по всяко време.
— Беше ли грешка, че се гледам как ставам зелен?
— Ти се предаде. Ти пожела да се предадеш. Това беше грешка. Вече съм ти казвал и пак ще повторя — в света на брухо можеш да оцелееш, само ако си воин. Воинът се отнася към всяко нещо с респект и не погазва нищо, освен ако така трябва. Вчера ти не се отнесе към водата с респект. Обикновено постъпваш много добре. Вчера обаче ти се предаде на своята смърт като проклет глупак. Воинът не се предава на нищо, дори на своята смърт. Воинът не е партньор, който има желание. Воинът не е достъпен и ако се забърка в нещо, можеш да бъдеш сигурен, че знае какво прави.
Не знаех какво да кажа. Дон Хуан беше почти сърдит. Това ме разтревожи. Рядко се държеше с мен по този начин. Казах му, че наистина не съм имал и представа, че правя нещо нередно. След няколко минути на напрегнато мълчание той свали шапката си, усмихна се и ми разказа, че съм започнал да добивам контрол върху своето глезещо се „аз“. Подчерта, че трябва да избягвам вода и да не позволявам тя да докосва тялото ми три или четири месеца.
— Не мисля, че мога да карам, без да си вземам душ — казах аз. Дон Хуан се смя, докато по бузите му се търкулнаха сълзи.
— Не можеш да караш без душ! Понякога си толкова слаб, че започвам да мисля, че се превземаш. Но това не е шега. Понякога ти наистина нямаш контрол и силите на твоя живот свободно те вземат.
Повдигнах въпроса, че от човешка гледна точка е невъзможно винаги да се контролираш. Той продължи да твърди, че за воина няма нищо друго, освен контрол. Заговорих за произшествията и казах, че това, което ми се случи при канала, навярно може да се определи като произшествие, защото аз нито съм желал, нито пък съм осъзнавал своето неправилно държание. Говорих за различни хора, претърпели нещастия, които могат да бъдат обяснени като произшествия. Говорих най-вече за Лукас — един чудесен стар индианец от племето яки, който беше получил сериозно нараняване, когато шофираният от него камион се преобърнал.