Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Какво става с мен, дон Хуан? — попитах аз.
— Ти можеш да разместваш събирателната си точка бързо и лесно — ето какво става с теб — отвърна той. — Само че една такава лекота често прави разместванията безразборни. Трябва да внесеш ред в това. И не бива да си поволяваш и най-мъничкото отклонение.
Лесно можех да му кажа, че не зная за какво ми говори — обаче знаех. Също така си давах сметка, че разполагам само с няколко секунди, за да събера енергията си и да променя отношението си — и точно това направих.
По този начин завърши разговорът ни за деня. Аз се прибрах у дома и в продължение на почти една година искрено и ежедневно си повтарях онова, което дон Хуан ме беше помолил да си казвам. Резултатите от моя заклинателен призив бяха невероятни. Останах твърдо убеден, че той оказа върху съзнанието ми същия ефект, който физическите упражнения оказват върху мускулите на тялото. Събирателната ми точка придоби по-голяма подвижност, което означаваше, че виждането на енергия по време на сънуване се превърна в единствена цел на моите занимания. Умението ми да виждам чрез намерението нарасна в съответствие със старанията ми. Настъпи момент, когато вече бях способен просто да възнамеря виждането, без да казвам нито дума, а на практика получавах същите резултати като в случаите, при които изразявах намерението си на висок глас.
Дон Хуан ме поздрави за постижението ми. Аз, естествено, приех това като шега. Той ме увери, че похвалата му е съвсем сериозна, но ме помоли настоятелно да продължа да викам — ако не винаги, то поне когато се намирам в затруднение. Тази молба не ми се стори странна. По собствена инициатива аз крещях с цяло гърло в сънищата си всеки път, щом сметнех за необходимо.
Установих, че енергията на нашия свят трепти; тя е искряща. Не само живите същества, но и всичко останало в нашия свят блести със своя вътрешна светлина. Дон Хуан ми обясни, че тукашната енергия се състои от пластове, оцветени в различни проблясващи нюанси. Най-горният пласт е белезникав; този, който идва непосредствено след него, е бледозелен, а разположеният още по-нататък е кехлибарен.
Аз откривах всички тези цветове, или по-скоро виждах отблясъци от тях винаги, когато елементите, на които се натъквах в съноподобните си състояния, променяха формата си. Първоначалният ефект от виждането на излъчващи енергия елементи неизменно се изразяваше в едно белезникаво сияние.
— Само три различни цвята ли съществуват? — попитах аз дон Хуан.
— Цветовете са неизброими — отвърна той, — но на първо време ще се занимаваш с тези три. Впоследствие можеш да станеш сведущ колкото си щеш и да изолираш цели дузини, стига да ти се удава.
— Белезникавият цвят изразява сегашната позиция на събирателната точка на човечеството — продължи дон ХуанТ — Може да се каже, че това е един съвременен цвят. Магьосниците вярват, че всичко, което човекът прави в наши дни, е обкръжено с такова белезникаво сияние. В други времена позицията на събирателната точка на човечеството е обагрила в бледозелено господстващата в света енергия, а в една още по-отдалечена епоха е преобладавал кехлибареният цвят. Енергията на магьосниците е обагрена в кехлибарено, което означава, че в енергийно отношение те са свързани с хората, живели в далечното минало.
— Смяташ ли, дон Хуан, че сегашният белезникав цвят ще се промени някой ден?
— Да, ако човекът е способен на развитие. Голямата задача на магьосниците е да изложат идеята, че за да може да се развие, той трябва най-напред да освободи съзнанието си от неговата обвързаност с общественото устройство; Щом съзнанието е свободно, намерението ще го пренасочи към нова еволюционна пътека.
— Мислиш че магьосниците ще успеят с тази задача?
— Вече са успели. Самите те са доказателството за това. Друг въпрос е да се убедят и останалите в стойността и значението на развитието.
Както установих, другият вид енергия, която се среща в нашия свят, макар че не принадлежи към него, е енергията на скаутите, тази, която дон Хуан беше нарекъл кипяща. В сънищата си се натъквах на стотици елементи, които, щом ги видех, се превръщаха в енергийни кълба; тези кълба сякаш кипяха и се пенеха от някакъв вътрешен процес, подобен на нагряване.
— Имай предвид, че не всеки от скаутите, които ще срещнеш, ще принадлежи към царството на неорганичните същества — отбеляза дон Хуан. — Досега всички, на които си попадал, с изключение на синия скаут, са идвали оттам, но това е поради обстоятелството, че неорганичните същества се опитваха да те привлекат. Те бяха взели нещата в свои ръце. Сега вече си самостоятелен. Някои от скаутите, на които ще се натъкнеш, ще бъдат не от света на неорганичните същества, а от други, още по-отдалечени нива на съзнание.