Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Диабло се замисли — Девън вече бе в Лондон, следователно на практика е недостижима. И изведнъж животът, пълен с толкова много вълнения и приключения, изгуби смисъл за него.
— Какво ще заповядаш да правим сега, Диабло? — попита Кайл, доловил лошото настроение на приятеля си. — Тръгваме ли за Англия да търсим момичето?
— Не, Кайл. Вече е късно. Девън направи избора си. — Очите му огледаха пусто, лицето му бе каменно. — Хайде да си ходим вкъщи.
— Не допускам Девън да е издала тайните на Рай — подхвърли Кайл плахо. — Тя знае какво ще се случи с хората, които живеят там.
Кайл нямаше да говори така убедено, ако имаше представа какво става в момента на неколкостотин километра на юг, на малкия остров Рай.
Диабло прекара „Танцуващия дявол“ през процепа в кораловия риф с лекотата, придобита от многогодишен опит. Ала щом корабът се приближи към скритото пристанище, стана ясно, че нещастие е сполетяло селището. Постройките до плажа бяха превърнати в купчини трески, а колибите отзад изравнени със земята. Отчайващо малко оцелели жители наизлязоха от набързо приспособените убежища, за да посрещнат Диабло още докато слизаше на бегом по пасарела. Кайл и Акбар догониха капитана и останаха потресени от безсмисленото разрушение, и безразборно причинената смърт.
— Случи се пречи няколко дни — обясни Тара — напълно променен от покруса глас.
— Кокали Господни! Тара! Кой го стори?
— Англичаните. Три кораба, предвождани от „Делфиний“ навлязоха в залива и започнаха да стрелят без предупреждение. Не проявиха никаква милост. Изобщо не ги интересуваше, че на острова живеят само жени, деца и старци. Видяха, че на пристанището няма друг кораб. — Тя вдигна кафяви тъжни очи и погледна въпросително Диабло: — Защо, Диабло? Защо го сториха? Откъде знаят пътя до Рай?
Диабло нямаше отговор. Измъченото му лице представляваше страшна гледка: чувствените му устни бяха здраво стиснати в тънка черта: сребристосивите му очи бяха студени и мрачни като смъртта. Изведнъж отговорът го осени и той се провикна, като изкара целия въздух от гърдите си:
— Ще убия подлата мръсница!
— Диабло, нали не смяташ, че Девън… — започна Кайл.
— Ти имаш ли друго обяснение? — сряза го Диабло безмилостно. Кайл се изчерви. Макар да не допускаше Девън да ги е предала, не се сещаше за друго обяснение. — Така си и мислех — каза Диабло и насочи вниманието си към Тара. — Тези ли са единствените оцелели?
Моряците вече бяха слезли на брега и като обезумели търсеха близките си сред малцината живи.
— Има още няколко горе в къщата — отвърна Тара. — Повечето от индианците арауак се отърваха — бяха на нивите със захарна тръстика.
— Къщата пострадала ли е?
— Нали знаеш, че не се вижда от плажа. Вероятно затова не я унищожиха. Англичаните сигурно са побеснели, че те няма, защото започнаха да опустошават всичко пред очите си. После си тръгнаха. Погребахме мъртвите и се погрижихме за всички ранени.
— Добре си се справила, Тара. Благодарен съм ти. Изцяло аз съм отговорен за… това безсмислено изтребление. Ако не се бях държал като глупак и не бях довел Девън тук, нищо подобно нямаше да се случи.
Акбар промърмори безрезервното си съгласие, а в дълбините на черните му очи горяха пламъчета на омразата.
Макар Кайл да се молеше да не е истина, неопровержимите факти сочеха единствено Девън. Кой друг е могъл да ги предаде?
— Започваме възстановителното строителство веднага! — отсече Диабло.
— Защо? — недоумяваше Кайл. — Англичаните знаят тайния вход и могат да дойдат тук, когато поискат.
— Този път ще застроим от другата страна на острова.
— Ами рифа? Той опасва целия остров. Как ще влизаме и излизаме?
— Напълно съм подготвен за подобна ситуация — сподели Диабло. — Докато ремонтирахте „Танцуващия дявол“ и нямахте нужда от мен, изследвах рифа най-внимателно. Има още един проход, за който не съм споменавал на никого. Не съм минавал по него, но съм сигурен, че „Танцуващия дявол“ ще успее да се промъкне. Погрижи се оцелелите да бъдат качени на кораба, Кайл. Тръгваме веднага и започваме строителството. Имаме късмет, че хората на Льо Ватур са с нас и ще помагат.
— Ами къщата ти? — полюбопитствува Тара.
— От двата бряга разстоянието е почти еднакво, това е удобно за мен. Ще продължа да я използвам, когато съм на Рай, но междувременно трябва да до обмисля плановете си.
— Планове? — сепна се Кайл, изплашен, че Диабло е замислил нещо драстично. — Нима възнамеряваш…
— Да. — Кайл кимна Диабло мрачно. — Когато приключа с лейди Девън Чатам, подлата мръсница ще проклина деня, в който се е родила.