![Цифрова крепост [Digital Fortress - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/7/cifrova-krepost-digital-fortress-bg-download.jpg)
Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
— Влез — каза той.
Масажистката побърза да извади ръцете си изпод кърпата. На прага се появи телефонистката и побърза да се поклони.
— Уважаеми председателю…
— Говори.
Телефонистката се поклони пак.
— Говорих с телефонната централа. Обаждането е било от страна с код едно… Съединените щати.
Нуматака кимна. Новината беше добра. Съединените щати. Той се усмихна. Значи бе истина.
— От къде в САЩ? — попита той.
— Работят по въпроса, сър.
— Добре. Обади ми се, когато научиш повече.
Телефонистката се поклони и излезе.
Нуматака позволи на мускулите си да се отпуснат. Страна с код 1. Наистина добра новина.
54.
Сюзан Флечър нетърпеливо влезе в тоалетната на „Крипто“ и бавно преброи до петдесет. Главата й бучеше. „Още малко — каза си тя. — Хейл е «Северна Дакота».“
Питаше се какви ли са плановете на Хейл. Смяташе ли той да обяви ключа публично? Или щеше да се полакоми и да опита да продаде алгоритъма? Както и да е, тя не можеше да чака повече. Беше крайно време. Трябваше да отиде при Стратмор.
Открехна предпазливо вратата и погледна към отразяващата стена в далечния край на „Крипто“. Нямаше никакъв начин да разбере дали Хейл наблюдава отвътре. Налагаше се да опита бързо да отиде при Стратмор. Не прекалено бързо, разбира се… не можеше да си позволи да даде повод на Хейл я да заподозре, че разполага с нещо срещу него. Посегна към вратата и тъкмо се готвеше да я доотвори, когато чу гласове. Мъжки гласове.
Гласовете идваха през отвора на вентилационната шахта долу до пода. Тя пусна вратата и клекна при решетката. Думите се заглушаваха от бученето на генераторите долу. Но разговорът като че ли идваше от нивото на свързващите железни мостове. Единият глас бе висок и пронизителен. Гневен. Май беше на Фил Чартрукян.
— Не ми вярваш, така ли?
Разгорещен спор, от който нищо не можеше да се разбере. После:
— Имаме вирус!
Нови крясъци.
— Трябва да се обадим на Джаба!
Шум от боричкане.
— Пусни ме!
Звукът, който последва, беше почти нечовешки — дълъг вой на ужас, сякаш измъчвано животно щеше всеки миг да умре. Сюзан замръзна до решетката. Воят секна така рязко, както беше започнал. Възцари се тишина.
В следващия миг, като по сценарий от евтин филм на ужасите, осветлението в тоалетната бавно притъмня. После лампите примигнаха и изгаснаха напълно. И Сюзан Флечър се озова в абсолютна тъмнина.
55.
— Седиш на мястото ми, задник! — Бекър надигна глава от ръцете си. „В тази проклета страна никой ли не говори испански?“
Нисък пъпчив тийнейджър с бръсната глава го гледаше сърдито. Половината от скалпа му беше червена, другата половина — виолетова. Приличаше на великденско яйце.
— Казах, че си седнал на мястото ми, задник!
— Чух те и първия път — кротко каза Бекър и се надигна. Не беше в настроение да се кара. Време беше да си върви.
— Къде си заврял бутилките ми? — озъби се хлапето. В носа му имаше забодена безопасна игла.
Бекър посочи бирените бутилки на земята до масата.
— Бяха празни.
— Това бяха моите празни бирени бутилки!
— Извинявам се — каза Бекър и се обърна. Но пънкът блокира пътя му.
— Вдигни ги!
Бекър примигна. Чувството му за хумор се бе изпарило.
— Шегуваш ли се, хлапе? — Беше поне трийсет сантиметра по-висок и двайсет килограма по-тежък.
— Как ти изглеждам, да ти го начукам: като човек, който се шегува?
Бекър не отговори.
— Казах, вдигни ги! — с мутиращ глас настоя хлапето. Бекър се опита да го заобиколи, но тийнейджърът отново му препречи пътя.
— Вдигни ги, да те шибам!
Замаяни пънкари по околните маси започнаха да се обръщат, за да видят каква е причината за врявата.
— Я по-кротко, хлапе — тихо каза Бекър.
— Предупреждавам те! — изсъска хлапето. — Това е моята маса. Идвам тук всяка вечер. Вдигни ги!
Но търпението на Бекър се бе изчерпило. Не трябваше ли сега да е в Смоуки Маунтинс заедно със Сюзан? Какво правеше в Испания? Защо спореше с тоя психясал пубер?
Без предупреждение Бекър хвана хлапето под мишниците, вдигна го и го тръшна да седне на масата.
— Виж сега, сополиви изтърсако. Или ще си подвиеш опашката, или ще откъсна тази безопасна игла от носа ти и ще ти зашия с нея устата!
Лицето на хлапето пребледня.
Бекър го задържа така няколко секунди, после го пусна и без да го изпуска от очи, се наведе, вдигна бутилките и ги сложи на масата до него. И попита:
— Каза ли нещо?
Но хлапето си беше глътнало езика.
— Добре де, мълчи си, като искаш — въздъхна Бекър. „Този е ходеща реклама на хапчета срещу забременяване“.