![Цифрова крепост [Digital Fortress - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/7/cifrova-krepost-digital-fortress-bg-download.jpg)
Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
Мидж разтвори щорите. Загледа се към хълмовете. Въздъхна със съжаление и пак погледна към „Крипто“. По някаква необяснима причина гледката на купола винаги я бе успокоявала… фар в нощта, независимо от часа. Но тази нощ нямаше какво да я успокои. Там, където трябваше да се намира „Крипто“… нямаше нищо. Тя притисна лице до стъклото на прозореца, изведнъж я заля дива, момичешка паника. Долу беше тъмно като в рог. „Крипто“ бе изчезнал.
57.
Тоалетните на „Крипто“ нямаха прозорци, така че тъмнината, заобикаляща Сюзан, бе абсолютна. Тя замръзна за миг. Усещаше с неприятна острота обземащата я паника. Ужасяващият вой откъм вентилационната решетка сякаш бе увиснал край нея. Въпреки съзнателното й усилие да се пребори със засилващото се чувство на първичен ужас, страхът малко по малко надделяваше.
Започна да опипва около себе си. Попадаше на врати на тоалетни кабини и умивалници. Напълно объркана, тя тръгна в тъмнината с протегнати напред ръце и се опита да си представи как изглежда помещението. Ритна и събори кошче за отпадъци и след малко се озова с лице срещу покрита с керамични плочки стена. Опипа я и тръгна встрани към изхода. Намери вратата, после напипа и дръжката. Дръпна я и излезе в залата на „Крипто“. И замръзна за втори път.
Залата нямаше нищо общо с това как бе изглеждала само преди минута. TRANSLTR бе сив силует на фона на сумрака, процеждащ се през купола. Осветлението тотално бе изгаснало. Дори електронните пултове до вратите не светеха. Зрението й постепенно се приспособяваше към тъмнината и едва сега тя забеляза, че единствената светлина в „Крипто“ идва от отворена в пода шахта — слабо червено сияние от аварийното осветление долу. Тръгна нататък. Във въздуха се усещаше лека миризма на озон.
Стигна до шахтата и погледна надолу. Фреоновите отдушници продължаваха да бълват въртящи се облаци червена мъгла, а от по-високия тон на генераторите Сюзан разбра, че „Крипто“ е на аварийно захранване. През мъглата видя силуета на Стратмор — шефът стоеше на платформата долу. Беше се надвесил през перилата и гледаше в дълбините на търбуха на TRANSLTR.
— Шефе!
Никакъв отговор.
Сюзан слезе по стълбата. Горещият въздух нахлу под полата й. Стъпалата бяха плъзгави от кондензирана влага.
— Шефе?
Но Стратмор дори не се обърна. Продължаваше да се взира надолу, като изпаднал в необясним транс. Сюзан проследи погледа му. Отначало не видя нищо освен въртящи се облаци мъгла. После изведнъж… Тяло! Шест етажа по-долу. Появяваше се и изчезваше сред кълбетата пара. Пак го видя. Извити под невъзможен ъгъл крайници. На двайсет и седем метра под тях Фил Чартрукян лежеше проснат върху металните ребра на главния генератор. Тялото му бе тъмно и обгоряло. Изглежда, бе дало на късо основното захранване на „Крипто“.
Но най-вледеняващият образ бе не този на Чартрукян, а на друг човек, друго тяло, по средата на високата стълба, свит, сгушен в тъмнината. Но мускулестото му телосложение не можеше да се сбърка — беше Грег Хейл.
58.
Пънкът крещеше в лицето на Бекър:
— Меган е на моя приятел Едуардо! Да не си припарил до нея!
— Къде е тя? — Сърцето на Бекър биеше до пръсване.
— Шибай се!
— Ситуацията е критична! — отсече Бекър и сграбчи хлапето за ръкава. — У нея има един пръстен, който ми принадлежи! Но аз ще й платя за него. Много!
Двуцвет изведнъж избухна в смях:
— Да не искаш да кажеш, че онзи грозен златен боклук е твой?
— Ти си го видял?! — невярващо попита Бекър.
Двуцвет кимна многозначително.
— Къде е?
— Нямам представа — засмя се Двуцвет. — Според мен Меган се опитва да го продаде.
— Иска да го продаде?!
— Спокойно, пич, засега няма никакви кандидати. Обаче да ти кажа, имаш скапан вкус за бижута.
— Сигурен ли си, че никой не го е купил?
— Бе ти луд ли си? За четиристотин долара? Казах й, че й давам петдесет, но тя иска повече. Трябвало да си купи самолетен билет.
Бекър изстина.
— За къде?
— За шибания Кънетикът — отсече информирано Двуцвет.
— Кънетикът?
— Да бе, нали това ти казвам. Връща се при мама и при тате. Писнало й да кисне в испанското семейство, дето дошла да учи език. Трите братчета-испанчета все я задявали. Нямало топла вода, представяш ли си?
Бекър усети в гърлото му да засяда буца.
— И кога си заминава?
— Кога? — Двуцвет се изсмя. — Сигурно отдавна е излетяла. Замина за летището преди часове. Според нея било най-доброто място да пробута пръстена. Имало богати туристи и всякакви тъпаци. Каза, че в мига, в който се види с пари, купува билета и да я няма.