Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

— Всъщност държа се доста любезно. — Лицето на Бринкерхоф сияеше и беше съвсем ясно колко е доволен, че е оцелял след опасното обаждане. — Увери ме, че TRANSLTR си работи прекрасно. И потвърди, че разбива шифри на всеки шест минути, дори докато говорим с него. Дори ми благодари за загрижеността и че съм му се обадил.

— Лъжец! — отсече Мидж. — Аз събирам статистиката на „Крипто“ от две години. И данните ми никога не са били грешни.

— Е, за всяко нещо си има пръв път — подметна Бринкерхоф.

Тя го изгледа неодобрително.

— Събирам всички данни по два пъти.

— Е… нали знаеш какво разправят за компютрите: когато се издънят, поне не се отмятат.

Мидж се ядоса.

— Това изобщо не е забавно, Чад! Заместник-директорът по оперативните въпроси току-що най-нагло те е излъгал теб, представителя на директора. И аз държа да разбера защо!

Бринкерхоф изведнъж съжали, че я бе върнал. Разговорът със Стратмор я бе вбесил. След историята със „Скипджак“ винаги, когато Мидж заподозреше, че нещо не е наред, се превръщаше от весела флиртаджийка в адско изчадие. И нямаше спиране, докато не се добереше до същността на нещата.

— Мидж, напълно е възможно данните да не са наред — твърдо заяви той. — Наистина… помисли: някакъв файл да вкара TRANSLTR в осемнайсетчасов цикъл? Това е немислимо, нечувано. Прибери се у дома. Стана късно.

Тя го изгледа високомерно и хвърли справката върху бюрото.

— Аз вярвам на данните си. И инстинктът ми казва, че те са наред.

Бринкерхоф се намръщи. Дори самият директор вече не си позволяваше да се съмнява в инстинктите на Мидж — тя имаше свръхестествената способност винаги да излиза права.

— Има нещо — заяви тя. — И аз възнамерявам да разкрия какво е.