Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

Клекна, вкара ключа в ключалката и го завъртя. Резето отдолу меко щракна и той завъртя ръчката. Огледа се още веднъж да не би някой да го наблюдава и дръпна. Капакът бе малък, метър на метър, но бе много тежък и когато успя да го отвори, техникът залитна назад.

Отдолу го лъхна струя горещ въздух, в която се усещаше острата миризма на фреон. Облаци пара се издигнаха над пода на „Крипто“, призрачно осветени от червеното осветление долу. Далечното боботене на генераторите се усили в постоянен тътен. Чартрукян се изправи и погледна под краката си. Сега му приличаше повече на дупка към ада, отколкото на сервизен вход на суперкомпютър. Тясна стълба водеше към платформа под пода. Друга стълба отиваше още по-надолу, частично скрита от въртящите се червени облаци пара.

Грег Хейл стоеше зад прозрачната само отвътре навън стъклена стена на „Възел 3“ и гледаше как Фил Чартрукян предпазливо слиза по стълбата, водеща към подземните нива. За момент главата на младежа изглеждаше като отсечена и оставена на пода на „Крипто“. После бавно потъна във въртящата се мъгла.

— Смело момче — промърмори Хейл. Той знаеше къде отива Чартрукян. Аварийният ръчен прекъсвач на TRANSLTR бе логичният избор, ако Чартрукян наистина бе убеден, че компютърът е заразен с вирус. За нещастие това също бе единственият сигурен начин след десет минути тук да не можеш да се разминеш от хора на Сис-сек. Защото аварийните изключвания имаха свойството да запалват тревожни червени индикатори на контролните пултове. А разследване на Сис-сек бе точно онова, което Хейл не можеше да си позволи в този момент. Той излезе от „Възел 3“ и тръгна към отвора в пода. Чартрукян трябваше да бъде спрян.