Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

Признанието му накара Двуцвет да изцвили:

— Ха… Никоя няма да ти бутне, докато си облечен по този начин!

Бекър се намръщи.

— Не искам да ми „бута“, а само да поговоря с нея. Току-виж можеш да ми помогнеш да я намеря.

Двуцвет остави бутилката на масата и попита:

— Ченге ли си?

Бекър само поклати глава.

— Приличаш ми на ченге.

— Виж, хлапе, аз съм от Мериланд. Дори да съм полицай, какви права бих имал тук според теб?

Въпросът, изглежда, го затрудни.

— Казвам се Дейвид Бекър — усмихна се той и протегна ръка през масата.

Пънкът отскочи отвратено.

— Стой назад, педи!

Бекър прибра ръката си. Хлапето се озъби:

— Дори да реша да ти помогна, това ще ти струва нещо.

— Колко? — Бекър реши, че може да се попазари.

— Сто долара.

— Имам само песети — намръщи се Бекър.

— Няма значение, нека бъдат сто песети.

Валутните курсове, изглежда, не бяха силната страна на Двуцвет, защото сто песети се равняваха на осемдесет и седем цента.

— Разбрахме се — съгласи се Бекър и удари в потвърждение с дъното на бутилката по масата.

Хлапето се усмихна нормално за пръв път.

— Разбрахме се.

— Окей — продължи Бекър и понижи глас. — Мисля, че момичето, което търся, се навърта тук. Има червена, бяла и синя коса.

— Ти не разбра ли, че е годишнина на Джудас Табу? — изгрухтя Двуцвет. — Всички са с…

— Освен това е облечена в тениска с британския флаг и носи на ухото си висулка във формата на череп.

По лицето на Двуцвет пробяга нещо. Бекър забеляза гримасата и почувства надежда. Но в следващата секунда изражението на Двуцвет се вкамени, той тресна бутилката в масата и сграбчи Бекър за ризата.

— Тя е на Едуардо, задник такъв! И аз ще ви наблюдавам! Само да си я пипнал, той ще те убие!