![Цифрова крепост [Digital Fortress - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/7/cifrova-krepost-digital-fortress-bg-download.jpg)
Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
На Бекър му прилоша. „Това сигурно е някаква тъпа шега, нали?“
— Как е фамилното й име?
Двуцвет помисли върху въпроса и сви рамене.
— Кой полет ще вземе?
— Май първия през уикенда — Севиля, Мадрид, Ла Гуардия. Само за колежанчетата, защото е евтин. Натискат се по задните седалки и смучат фасове.
Бекър изпъшка безпомощно и прекара пръсти през косата си.
— И кога е този полет?
— Точно в два след полунощ, всяка събота. Сега вече трябва да е над океана.
Бекър погледна часовника си. Показваше 1:45. Обърна се объркан към Двуцвет.
— Не каза ли, че излита в два?
Пънкът кимна ухилен.
— Преебан си, старче.
Бекър ядосано му посочи часовника си:
— Но сега е още два без петнайсет!
Двуцвет изгледа часовника видимо озадачен.
— Я, мамка му… — После се изкиска: — Ей, да ти кажа, че обикновено се наквасвам така чак към четири!
— Как се стига най-бързо до летището? — сряза го Бекър.
— Отпред има таксита.
Бекър извади банкнота от хиляда песети от джоба си и я тикна в ръката на Двуцвет.
— Хей, пич… благодаря! — извика хлапето след него — Кажи на Меган здрасти от мен, ако я видиш!
Но от Бекър вече нямаше и следа. Двуцвет въздъхна и залитайки тръгна към сцената. Беше прекалено пиян, за да обърне внимание на мъжа с очилата с телени рамки, който го последва.
Бекър изхвръкна навън и се огледа за такси. Нямаше. Изтича при якия пазач на входа.
— Такси!
Пазачът поклати съжалително глава:
— Demasiado temprano. — „Много е рано“. „Много рано? Два през нощта е!“
— Pidame uno! — „Повикай ми едно“. Младежът извади от джоба си телефон, каза няколко думи и после обясни:
— Veinte minutos.
— Двайсет минути? — Бекър не повярва на ушите си. — Y el autobus?
Пазачът сви рамене.
— Четиридесет и пет.
Бекър безпомощно вдигна ръце във въздуха. Страхотно!
Пърпоренето на маломощен двигател го накара да се обърне. Звучеше му като механичен трион. Едро хлапе и накиченото му с вериги гадже влизаха в паркинга със стар мотопед „Веспа 250“. Полата на момичето се бе набрала до кръста, но това не му правеше никакво впечатление. Бекър се хвърли към тях. „Не мога да повярвам, че правя това — мина му през главата. — Та аз мразя мотоциклетите!“ После извика на момчето:
— Плащам десет хиляди песети, ако ме откараш до летището!
Хлапето изгаси моторчето, без да му обръща внимание.
— Двайсет хиляди! — качи Бекър. — Трябва да стигна до летището!
Младежът вдигна глава.
— Scusi? — Беше италианец.
— Aeroporto! Per favore. Sulla Vespa! Venti mille pesete!
Италианецът огледа мръсния малък мотор и се засмя:
— Venti mille pesete? La Vespa?
— Cinquanta mille! — предложи Бекър. Петдесет хиляди песети бяха около четиристотин долара.
Момчето се засмя със съмнение.
— Dov’e la plata? — „Къде са парите?“
Бекър извади пет банкноти по 10000 песети от джоба си и ги подаде. Италианецът погледна парите, после приятелката си. Момичето грабна банкнотите и ги напъха в блузата си.
— Grazie! — широко се усмихна италианецът, хвърли ключовете на веслата на Бекър, хвана момичето за ръка и двамата побягнаха смеейки се към сградата.
— Aspetta! — извика Бекър след тях. — Чакай! Исках да ме откараш!
59.
Образът на пречупеното върху корпуса на генератора тяло на Фил Чартрукян щеше да остане задълго запечатан в съзнанието на Сюзан. А мисълта, че Хейл се крие някъде в подземията на „Крипто“, й се струваше фантастична. Истината обаче бе очевидна — Хейл бе блъснал Чартрукян в шахтата.
Минаха покрай сянката на TRANSLTR обратно към главния изход на „Крипто“ — вратата, през която Сюзан бе влязла само преди няколко часа. Комбинацията, която набра върху изгасналата клавиатура до вратата, бе безсилна да я помести. Беше в капан — „Крипто“ се бе превърнал в затвор. Куполът се намираше на някакви сто метра от главния корпус на АНС, но беше достъпен само през главния портал. Освен това, понеже „Крипто“ бе на автономно захранване, в телефонната централа едва ли бяха разбрали за проблемите им.
— Основното захранване е изключено — каза Стратмор. — Сега сме на аварийно.
Аварийното захранване на „Крипто“ бе проектирано по такъв начин, че приоритет над всичко, в това число осветление и пропускна система, имаше TRANSLTR и охладителната му система. Това беше направено така, за да бъде гарантирано, че никакъв токов удар или спиране на тока няма да прекъсне работата на TRANSLTR, ако се случи да работи по изключително важна задача. На свой ред това означаваше още, че TRANSLTR няма да работи без охлаждащата си фреонова система — в затворено неохладено пространство три милиона процесора могат да вдигнат температурата до невъобразимо ниво, дори може да запалят силициевите чипове и това да доведе до поток от разтопен метал. А това бе картина, която никой не искаше да си представя в подробности.