Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Когато я пусна, младата жена залитна и за малко не падна. Впери бляскавите си зелени очи, пълни с упрек, в лицето му, докато той й помагаше да запази равновесие. Бореше се да си поеме въздух. Устните й бяха влажни и подути.
Сега я желаеше дори още по-силно…
Но внезапно бяха разделени от тълпата, която се спусна да ги поздравява. Монтейн и лейди Жанет го целунаха, неговите хора дойдоха да го потупат по гърба или да разтърсят ръката му. С крайчеца на окото си виждаше, че младата му съпруга е сполетяна от подобна съдба — неговите рицари, нейните войници. Прииждаха все нови и нови, всички ги целуваха по бузите, а някои и по устата.
Тогава се появи Симон. Блъсканицата бе отдалечила младоженците един от друг, но все пак Ейдриън бе достатъчно близо, за да види как граф Монтжоа я прегърна. После я целуна…
Не толкова дълга, колкото бе собствената му първа целувка, може би не толкова драматична или страстна, но затова пък прекалено интимна ласка. На Маклаклън му се стори, че го парна адски огън. Искаше му се да убие проклетия французин.
Преди да успее да се добере отново до Даниел, двамата се разделиха. Но ги видя да си казват нещо, което очевидно не желаеха да бъде дочуто от другите.
Какво ли планираха?
После Симон изчезна сред тълпата. Ейдриън отиде да отведе булката си. Беше бледа, когато прие ръката му. Докато вървяха към залата, не го погледна нито веднъж.
Настаниха се начело на масата, а неговите воини и нейните дами насядаха в зависимост от своя ранг и положение. Един музикант вече свиреше на лютня. Храната бе в изобилие и елегантно подредена — пауни с разперени опашки, фазани, огромен, свирепо озъбен глиган, какви ли не риби, елени.
Графинята седеше бледа и притихнала. Не се докосна до блюдата, само отпиваше от виното си. Изглеждаше доволна, че не трябва да разговаря със съпруга си, тъй като непрекъснато се появяваше някой, за да им пожелае любов и плодовитост.
Ставаше късно. Най-после младоженката скочи на крака, завъртя се и прошепна:
— Милорд, този конкурс, както всички останали, е твой. Аз агонизирам. Главата ми се цепи. Трябва да си легна. Да… да поспя.
Той също се изправи.
— Не аз съм го избрал, миледи. Лотария.
Обърна се с намерението да си тръгне. Очевидно не бе ходила на много сватби, защото се изуми, като откри, че нейните дами тутакси наставаха. Хванаха я за ръцете и я поведоха нагоре по стълбите сред смях и глъчка. Минути по-късно Ейдриън се озова по същия начин в ръцете на своите хора, които го качиха до неговата стая, където го съблякоха и му сложиха обшита с кожа роба, за да го отведат до господарската спалня при младата му съпруга.
Нощницата беше елегантна сама по себе си, но на нея заживяваше свой собствен живот. Обгръщаше меко гърдите й, прилепваше по ханша и бедрата, прозираше червеникавите очертания на зърната и гарвановочерния триъгълник в долната част на корема. Пуснатите черни коси, сресани до блясък, бяха разпилени по снежнобялата материя.
Несъмнено беше причинила тежест в слабините на всички присъстващи в стаята мъже.
Включително и на Симон. Негодникът стоеше сред тълпата с изкуствена усмивка на устните и гняв в очите.
Последваха бурни овации, когато побутнаха Ейдриън и Даниел един към друг. Той уви тежката си роба около двамата. Неистово се бореше срещу огъня от усещането на меката й плът и пълната гръд.
— Достатъчно, приятели! А сега ни оставете!
— В леглото, в леглото! — провикна се един пиян рицар.
— Навън! — извика отново Маклаклън и рицарят се обърна добродушно, за да излезе.
Останалите го последваха един по един. Вратата се затвори.
Даниел се измъкна незабавно от прегръдката му и побърза да отиде в другия край на стаята, кръстосвайки ръце пред гърдите си.
— Моля те, Ейдриън! Изпълни си обещанието. Върви си!
За момент не бе способен да помръдне.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Ейдриън, ти ми обеща!
Вопълът й му напомни детето, което някога бе защитавал. Повярва в невинността й.
Поклони й се дълбоко, като полагаше усилия да не разбере, че е разбудила до крайност желанието му.
— Лека нощ, съпруго!