Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Какво имаш предвид? — попита дук Лумхолц. В гласа му прозвучаха нотки на раздразнение. — Ти си Д’Харанец. Нямаш право да ни казваш какво да правим със страната си. Това си е наша работа.
Господарят Рал остана неподвижен като статуя и спокойният му, но категоричен глас отекна в залата:
— Средната земя не съществува. Разпускам обединението. Тук и сега. От днес нататък всяка страна е сама за себе си.
— Средната земя не е твоя играчка!
— Нито пък на Келтон — отвърна Господарят Рал. — Нали именно Келтон се стремеше неистово да управлява Средната земя.
— Как се осмеляваш да ни обвиняваш в…
Господарят Рал вдигна ръка и в залата настъпи тишина:
— Вие сте не по-алчни от някои от другите. Мнозина от вас отчаяно искаха да се отърват от Майката Изповедник и останалите магьосници, за да докопат плячката.
Лунета стисна ръката си.
— Истина.
Броган я накара да млъкне с леден поглед.
— Средната земя няма да допусне подобна намеса в нейните дела — провикна се друг глас.
— Не съм дошъл да обсъждаме управлението на Средната земя. Казах ви вече — обединението е разпуснато — Господарят Рал изгледа тълпата с толкова смъртна решителност в погледа, че Тобайъс трябваше да се подсети да си поеме дъх. — Тук съм, за да ви продиктувам условията за вашето оцеляване.
Тълпата се сепна като един. Надигнаха се гневни възгласи и викове и след миг сякаш цялата зала избухна. Почервенели от гняв мъже кълняха и размахваха юмруци.
Дук Лумхолц изкрещя на всички да млъкнат и отново се обърна към подиума.
— Не знам какви глупави идеи имаш в главата си, млади човече, но този град е под командването на Императорския орден. Мнозина проявиха разум и се съгласиха с поставените от тях условия. Средната земя ще бъде опазена, ще останем единни с помощта на Ордена. Няма да се предадем на страна като Д’Хара!
Щом тълпата се насочи към Господаря Рал, в ръцете на Морещиците се появиха червени кожени пръчки, ешелонът войници се превърна в стоманена стена с насочени напред копия, а змеят разтвори криле. Звярът изръмжа, в устата му проблеснаха остри зъби, а зелените му очи засвяткаха. Господарят Рал стоеше като гранитен паметник. Тълпата се закова на място, после всички се отдръпнаха назад.
Тялото на Господаря Рал придоби застрашителното излъчване на погледа му.
— Беше ви предложена възможност да опазите Средната земя, вие я проиграхте. Д’Хара се освободи от Императорския орден и Ейдиндрил е под нейна власт.
— Само си мислиш, че държиш Ейдиндрил — каза дукът. — Ние също имаме части тук, както и повечето от другите страни, и нямаме намерение да оставим града да падне под твое управление.
— Малко късничко сте се сетили — Господарят Рал протегна напред ръка. — Да ви представя генерал Рейбич, командващият Д’Харанските части в този сектор.
Генералът, мускулест мъж с рижа брада и белези от битки по лицето, се качи на подиума и удари с юмрук сърцето си, за да поздрави Господаря Рал. После се обърна към хората в залата:
— Моите войски поеха командването над Ейдиндрил и го обградиха. Хората ми месеци държат града под око. Най-после се освободихме от хватката на Ордена и отново сме Д’Харанци, предвождани от Господаря Рал.
Д’Харанците не обичат да стоят без работа. Ако някой от вас поиска да се бие, лично за себе си мога да кажа, че с радост ще приема предложението му. Макар Господарят Рал да ни е заповядал да не започваме първи да убиваме, а само в случай, че сме принудени да се защитаваме. Духовете са ми свидетели, че ще го направим. Отегчен съм до смърт от тази окупация и с радост бих се заел с по-интересна работа — работа, в която съм наистина добър.
Всяка от вашите страни разполага с части, които охраняват дворците ви. Според професионалното ми мнение, ако всички се вдигнете срещу града и го направите организирано, ще отнеме ден-два, докато ви обезвредим. Когато приключим с това, няма да имаме повече проблеми. Започне ли битката, Д’Харанците не вземат пленници.
Генералът отстъпи назад и се поклони на Господаря Рал.
Изведнъж всички започнаха да говорят, някои размахваха ядно юмруци и се опитваха да надвикат останалите. Господарят Рал вдигна ръка във въздуха:
— Тишина!
Почти веднага всички млъкнаха и той продължи:
— Поканих ви тук, за да чуя какво имате да ми казвате. След като решите да се предадете на Д’Хара, с интерес ще изслушам всеки от вас. Но не и преди това!
Императорският орден иска да властва над Д’Хара и над цялата Средна земя. Те загубиха Д’Хара. Загубиха Ейдиндрил. Д’Хара управлява Ейдиндрил!