Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Джондалар хвърли нагоре буците една след друга със силната си дясна ръка в момента, в който Талут запрати високо във въздуха други две.
Първите две, едната изхвърлена от Джондалар, а другата — от Талут, се пръснаха почни едновременно. Посипа се пръст, но за да се прехвърлят останалите камъни от едната ръка в другата бе необходимо допълнително време. Втората буца на Джондалар вече падаше надолу, а тази на Талут забавяше летежа си, доближавайки връхната точка на параболата си, когато Айла успя отново да приготви прашката си. Тя се прицели в по-ниската буца, която набираше скорост при падането си и изстреля един камък. Проследи попадението, изчаквайки по-дълго, отколкото би трябвало докато отново зареди прашката. Трябваше да бърза.
С ловко движение Айла постави последния камък в прашката и с невероятна за всички присъстващи скорост го изстреля, разбивайки последната буца преди да падне на земята.
Бивакът избухна в приветствени и одобрителни възгласи, всички дружно пляскаха бедрата си.
— Айла, това беше страхотна демонстрация! — похвали я сърдечно Тюли. — Не си спомням да съм виждала такова постижение преди.
— Аз ти благодаря — отговори Айла, пламнала от задоволство от реакцията на водачката, както и от собственото си постижение. Много хора се струпаха около нея, за да я поздравят. Тя се усмихваше стеснително, после потърси с поглед Джондалар, чувствайки се малко неловко от цялото това внимание. Той разговаряше с Уимез и Талут, който държеше Ръги на раменете си, а до него беше Лати. Видя, че тя го гледа, усмихна и се, но продължи да говори.
— Айла, как можа да се научиш така да боравиш с прашка? — попита Диджи.
— И къде? Кой те научи? — обади се Крози.
— И аз бих искал да се науча така да стрелям с прашка — добави срамежливо Дануг. Високият младеж стоеше зад другите, вперил в Айла пълен с възхищение поглед. Още първият път, когато я видя, нещо трепна в него. Беше убеден, че тя е най-красивата жена, която е виждал и че Джондалар, от когото се възхищаваше, е голям късметлия. А след ездата и сегашната демонстрация на нейното майсторство, онова, което назряваше в него, го завладя напълно.
Айла му се усмихна колебливо.
— Би могла да ни пообучиш, когато двамата с Джондалар ни покажете копиехвъргачите си — предложи Тюли.
— Да. Не бих имал нищо против да се науча да боравя с такава прашка, но копиехвъргачът наистина нещо интересно, стига да е достатъчно точен — обади се Торнек.
Айла отстъпи назад. Въпросите и тълпата я притесняваха.
— Копиехвъргач точен…, ако ръка точна — каза тя като си припомни как усърдно се бяха упражнявали с Джондалар, за да овладеят оръжието. Нищо не е точно само по себе си.
— Винаги е така. Майсторската ръка и око правят художника, Айла — каза Ранек като хвана ръката и и надникна в очите и. — Знаеш ли колко си красива, колко си грациозна? Та ти си просто художник с прашката.
Тъмните очи, вперени в нея, я накараха да види силното влечение и изтръгнаха от жената в нея реакция, стара колкото живота. Но в сърцето и се пробуди и предупреждение, това не бе мъжът за нея. Не бе мъжът, когото обичаше. Чувството, което Ранек изтръгна от нея, бе неоспоримо, но от друго естество.
Тя си наложи да извърне очи, огледа се отчаяно за Джондалар… и го откри. Гледаше към тях и яркосините му очи бяха изпълнени с огън, лед и болка.
Айла издърпа ръката си от Ранек и се отдръпна назад. Това вече беше прекалено. Всички тези въпроси, скупчените край нея хора, обзелите я необуздани чувства. Стомахът и се сви, в гърдите и задумка сърцето, гърлото я стегна трябваше да се махне. Видя Уини с Ридаг, който все още беше на гърба и и без много да му мисли, сграбчи торбичката с камъни с ръката, с която държеше прашката и се втурна към кобилата.
Рипна на гърба и и прегърна момчето с ръка, за да не падне, когато тя се накланя напред. Притискането и движенията на жената, както и безмълвните, необясними сигнали между нея и кобилата дадоха на Уини да разбере, че Айла желае да избяга и кобилата препусна по платото в бърз галоп. Рейсър ги последва, като догонваше без усилие майка си.
Хората от Лъвския бивак бяха поразени. Повечето от тях нямаха понятие защо Айла се втурна към коня си, а и малцина бяха я виждали да препуска така неудържимо. Жената с дългата развята руса коса, вкопчила се в гривата на галопиращата кобила, беше стряскаща и смайваща гледка и мнозина с удоволствие биха сменили мястото си с Ридаг. За миг Нези бе обзета от силно тревога — боеше се за момчето но после си помисли, че Айла не би го изложила на опасност и се успокои.
Момченцето не разбра, защо му подариха това рядко преживяване, но очите му блестяха от удоволствие. Макар че вълнението ускори малко пулса му, то не изпита страх, защото Айла го беше прегърнала здраво, и се отдаде на спиращото дъха шеметно надбягване с вятъра.