Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Но това е смешно. Аз съм много добре… поне бях, докато Тристан не ме намери — гневно отвърна Бетина.
Малома отново се засмя.
— По-добре го кажи на майка си. Тя е в салона заедно с Мадлен и Жюл.
— Добре. Не се тревожи, Жако. Съмнявам се, че капитанът ще заговори отново за това. Когато се върне, вероятно ще бъде ядосан, но не защото съм се разхождала сама.
Когато Бетина влезе в салона, видя, че майка й неспокойно крачи нагоре-надолу, а Мадлен и Жюл седяха на дивана пред камината.
— Бетина! — извика Жизел. — Благодаря на Бога, че си добре. Ако знаех, че на острова има диви животни, никога нямаше да ти разреша да се разхождаш сама.
— Никога не съм ходила до планината, мамо, така че няма защо да се страхуваш. Винаги ходех до едно малко езеро, скрито в гората, но повече няма да го правя. — „Не и след всичко, което се случи там“ — мислено си каза тя. Това място беше тайното й убежище, където можеше да забрави за Тристан.
— Къде е Тристан? — небрежно попита Жюл.
— Остана в гората, за да се успокои, предполагам.
— Значи сте се карали заради детето, нали? — в кафявите очи на Жюл проблесна лукаво пламъче.
— Как разбра… Какво те кара да мислиш така? — попита Бетина.
— Знаех си, че това ще се случи, но си мислех, че той ще почака докато…
— Жюл! — прекъсна го Мадлен. — Спри веднага! Не бива да говориш подобни неща!
Жюл се втренчи в нея, а Бетина и Жизел едва успяха да потиснат смеха си. Жюл не бе свикнал да получава заповеди от жена, дори и когато тя му напомняше за майка му.
— Ще се кача в стаята си, да си почина малко — бързо се обади Жизел. — Ще се видим на вечеря — добави тя и излезе.
— А сега, след като мама излезе, довършете това, което искахте да кажете, мосю — усмихна се Бетина. — А ти се успокой, Мади.
— И аз трябва да вървя — смутено избъбри Жюл. — Имам да свърша някои работи…
— Хайде — прекъсна го младата жена, — нека да си довършим разговора. Искаше да кажеш, че Тристан ще почака, докато спи с мен.
— Бетина! — възкликна Мадлен.
— О, замълчи, Мади. Знам, че не бива да се говори за подобни неща, но сега не сме в някой салон във Франция — Бетина се обърна към Жюл. — Прав сте, мосю, но откъде знаехте, че ще се скараме?
— През последните месеци Тристан непрекъснато се измъчваше от подозренията дали бебето е от него. Предполагах, че като се върнем, ще те попита — той млъкна и смутено се огледа. — Нали той е бащата?
Бетина тихо се засмя.
— Разбира се. Аз му го казах, но той не иска да ми повярва.
В този миг отвън се разнесе гневният глас на Тристан и вратата се отвори с трясък. Той пристъпи в стаята и се намръщи още повече. Отиде до масата и тежко се отпусна на един стол, като им обърна гръб.
Бетина реши, че е по-разумно да не го предизвиква повече и тихо се отправи към стълбите, като се надяваше той да не забележи отсъствието й. Изплашена Мади я последва, а Жюл стана от дивана и седна до приятеля си.
— Бетина ми каза, че не вярваш, че детето е твое — обади се Жюл.
Бетина чу думите му и спря, за да чуе разговора им, скрита в нишата в коридора. Мадлен я погледна с изненада, но тя й даде знак да мълчи и двете се заслушаха в мъжките гласове.
— Знам, че това дете не е мое! — изръмжа Тристан.
— Ставаш смешен, Тристан.
— Върви по дяволите! Тази жена лъже, за да постигне целите си, както понякога и аз правя. Но когато се закълне, че говори истината, аз й вярвам, а сега отказа да го направи.
— Ти си я обидил, като си я накарал да се закълне! — възкликна Жюл.
— Ха! Ще направя нещо повече, ще я накарам да ми каже истината, дори, ако трябва да я набия!
— Няма да го направиш, Тристан — спокойно рече приятелят му.
— Няма ли? — Тристан смаяно го изгледа. — Откога си започнал да я защитаваш? Нали винаги ми казваше, че се нуждае от хубав пердах?
— Да, но когато го заслужава, а сега не е така. Но дори и да го заслужаваше, пак нямаше да ти позволя да я биеш, защото можеш да нараниш детето, твоето дете!
— Казах ти, че това дете не е мое! Знам, че Бетина лъже, но не знам защо. Когато детето се роди, ще видиш, че съм бил прав. И може би тогава ще разбера каква игра играе тя.
— А може би ще разбереш какъв голям глупак си бил! — грубо отвърна Жюл.
По-късно, когато слизаше по стълбите за вечеря, Бетина срещна Жюл. Спря и леко го целуна по бузата, за да му благодари, че я бе защитил. Жюл се изчерви, а Бетина продължи надолу, оставяйки го в недоумение.
Тристан седеше начело на масата, а лицето му приличаше на буреносен облак. Когато тя седна до него, той изръмжа нещо, но Бетина не му обърна внимание и започна да се храни. На масата цареше мълчание.