Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Е, все пак, докато чакаш, не се отказвай от многобройните си любовници — подразни я той.
— Знаеш, че никога няма да го направя — засмя се Маргарет. — Освен ако, разбира се, не пожелаеш да се ожениш за мен. Бих се отказала от всички мъже заради теб, Тристан. Ти го заслужаваш.
Тристан напусна дома на Маргарет развеселен. Бе решил да прекара нощта с нея, но странно защо не можа да го стори. Старото му желание към нея бе изчезнало. Не знаеше какво ставаше с него, но реши да не мисли за това.
Засега нямаше смисъл да продължава търсенето на Бастида. Щеше да почака, докато испанецът открие това, което търси, и се завърне в Испания. Но сега Тристан щеше да се прибере у дома.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
След два и половина месеца отсъствие Тристан едва сдържаше вълнението си, когато очертанията на острова изплуваха в далечината. Трябва да е бил глупак да избяга от Бетина, когато научи за детето. Тя му липсваше. Вече бе на четири месеца и половина, но той мислено се помоли да не е наедряла твърде много, за да може да се люби с нея.
Младият мъж нервно крачеше по палубата, докато корабът му влизаше в малкото заливче, за да пусне котва. Извика на екипажа, че веднага ще слязат на брега и нареди на мъжа, който пазеше на брега, да се качи на кораба, за да го охранява.
Отец Адриан лениво наблюдаваше как моряците припряно се настаняват в малките лодки и се питаше дали да говори с капитана да ги държи настрани от жените им, докато не се извършат брачните церемонии. Ала като видя вълнението, изписано по лицата им, се усъмни, че те ще се съгласят.
Трябваше да се моли церемониите да станат по-бързо. А и капитан Тристан едва ли щеше да му бъде от помощ. Отец Адриан бе научил за французойката, която капитанът държеше на острова, а младият мъж му даде достатъчно ясно да разбере, че няма да допусне вмешателство в личния му живот. Той се чудеше защо моряците искаха да се оженят както подобава за жените, с които живееха, а техният капитан явно нямаше никакво намерение да се ожени за французойката.
След по-малко от двадесет минути лодките вече бяха на брега. Тристан се спусна към къщата. Спря се на вратата, изумен от промените.
— Изглежда, докато ни е нямало, жените не са стояли със скръстени ръце — каза Жюл, когато влязоха вътре. — Трябва да призная, че е станало много хубаво. Те са превърнали тази стара къща в истински дом. Погледни, дори са сложили завеси на прозорците!
Тристан погледната белите завеси и се усмихна. Поне Бетина не си бе ушила сватбена рокля, както искаше.
Капитанът се засмя, като видя как моряците се затичаха към селото. Смехът му събуди Малома и тя се появи на стълбата. Тристан онемя, като видя колко голям бе коремът й. Досега никога не бе виждал жена в напреднала бременност и още веднъж се помоли коремът на Бетина да не е толкова голям. В същия миг го осени мисълта, че тя още не се бе появила.
— Ще се видим по-късно, Тристан, доста по-късно — каза Жюл и забърза нагоре по стълбите.
Тристан се усмихна, като видя как Жюл прегърна съпругата си. Дейви се съгласи да заведе отец Адриан в селото и Тристан бе доволен, че свещникът няма да е в къщата. Отправи се към стълбата, но един глас го спря:
— Капитане, тя не е във вашата стая.
Младият мъж рязко се обърна и видя Жизел, която излизаше от кухнята. Сърцето му се сви от лошо предчувствие и лицето му потъмня.
— Къде е тя? — остро попита той.
— Няма причина да се разстройвате. Бетина отиде на разходка, както всеки следобед — спокойно отвърна Жизел.
— Къде?
— Нямам представа. Тя винаги излиза сама.
— Радвам се да те видя, капитане — разнесе се гласът на Жако Мартел. — Успешно ли беше пътуването?
— Не, но аз те оставих тук, за да пазиш Бетина и сега ще ти съдера кожата, ако веднага не ми кажеш къде е! — изрева Тристан.
— Тя е в гората, капитане — уплашено отвърна Жако. — Винаги отива по един и същи път и се отклонява към гората, там, където пътеката завива към селото.
— Направо ли продължава, или надясно?
— Направо.
— И защо, но дяволите, си й позволявал да ходи сама в гората?
— Не сте казали, че забранявате да излиза сама, капитане, а освен това тя рече, че не иска никой да я придружава. Настояваше да се разхожда сама и аз не виждам нищо лошо в това.
— По дяволите! Тази жена няма право да настоява за нищо. Преди да тръгна ти дадох точни заповеди как да се държиш с нея и ти трябва да изпълняваш моите нареждания, а не нейните! — избухна Тристан.
— Моята дъщеря не е дете, капитане, и тя може да се погрижи за себе си — намеси се Жизел. — Тя винаги е обичала да се усамотява. Във Франция често правеше дълги разходки съвсем сама.