Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Името на дамата е Бетина — усмихна се Тристан.
— По дяволите! — изфуча Габи. — И пет пари не давам как се казва! Какво прави тук? И щом един от хората ми иска да я има, ти защо трябва да го спираш?
Тристан присви очи.
— Това можеше да се избегне, Габи, ако ми беше дала възможност да ти обясня навреме. Но сега ще го обясня на твоя човек! — обърна се към мъжа, а очите му студено заблестяха. — След като разкрасих физиономията ти, може би по-добре ще разбереш това, което ще ти кажа. Бетина не е единствената бяла жена на острова. Има още две жени — майка й и прислужницата й — и никоя от тях няма да бъде докосвана. Но тази специално се намира под мое покровителство — кимна към Бетина и продължи: — Ще убия всеки, който се приближи до нея! Предай думите ми и на останалите и се постарай добре да ги разберат!
Мъжът се изправи с усилие и бързо се отправи към задната врата.
— Какво искаш да кажеш с това, че тя е под твое покровителство? — избухна Габи и лицето й пламна от гняв.
Бетина заговори, преди Тристан да успее да отвори уста.
— Тристан се изрази прекалено любезно, мадмоазел — сладко се усмихна тя. — По-правилно би било да каже, че аз съм негова собственост.
— Да не би да се е оженил за теб? — смаяно попита червенокосата жена.
— Не.
— Тогава значи си робиня! — от все сърце се засмя Габи. — Трябваше да се досетя.
— Робиня с особени задължения, мадмоазел — отново се усмихна Бетина. — Всъщност аз обслужвам Тристан само в леглото — и тя излезе от стаята, без да погледне назад, и не забеляза развеселения израз на лицето му.
Не бе спечелила кой знае колко от това, което бе заявила на червенокосата хубавица, освен че сега Габи бе много ядосана. Но колко ли дълго щеше да му се сърди? И дали Тристан отново щеше да я целуне?
Габи беше много красива жена, със зашеметяващо тяло, а Бетина бе загубила стройната си фигура и коремът й бе доста наедрял. Дали Тристан щеше да послуша съвета й и да предпочете другата жена, която да задоволява нуждите му в леглото? Щеше ли да й каже да напусне спалнята му, за да може да се забавлява с червенокосата хубавица? И защо тази мисъл й причиняваше толкова силна болка, сякаш някой забиваше нож в сърцето й?
Когато изкачи стълбите, Бетина тръгна по коридора, вместо да отиде в стаята си. Отиде до големия прозорец и се загледа в прелестите цветя, които пълзяха по стените, разцъфнали в нежни и уханни цветове.
Запита се дали Томас Уесли и днес ще й донесе вкусни плодове и защо къщата бе толкова необичайно тиха. Когато по-рано бе слязла, долу нямаше никого. Обикновено двете местни момичета работеха в кухнята, а моряците си почиваха край дългата маса. Къде бяха отишли всички?
Изведнъж сърцето й се сви при мисълта, че и майка й може би не е в къщата. Бързо отиде до стаята на Жизел и влезе. Отдъхна си с облекчение, когато видя, че майка й бе седнала на един стол до прозореца и гледаше навън.
— Поне ти си тук — въздъхна тя.
Жизел се извърна. Лицето й изразяваше загриженост.
— Видях някакви мъже, които тичаха към селото.
— Да, и аз ги видях. Изглежда, че имаме посетители — сухо отвърна Бетина и се настани до майка си. — Но къде са останалите? Когато преди малко слязох долу, къщата беше празна.
— По желание на Тристан — малко нервно отвърна Жизел. — Когато слязох долу тази сутрин, след като бяхме разговаряли, той каза на всички да излязат от къщата.
— Но защо?
— Каза, че иска да остане сам, но се държа много странно. Не ни заповяда да напуснем, а любезно ни помоли. Не разбирам каква е причината за тази промяна в настроението му. Както и да е, слугините и Малома отидоха до селото, за да навестят родителите си, а Жюл заведе Мадлен да й покаже новата къща, която строи. Аз не исках да излизам и затова дойдох в стаята си. Когато видях онези непознати мъже, се изплаших, но не посмях да сляза долу, за да не предизвикам отново гнева на Тристан.
— Сигурно щеше да го ядосаш, защото щеше да прекъснеш прегръдките му.
— Значи си му казала истината и вече всичко ще е наред?
— Не, мамо. Тристан не прегръщаше мен, а капитана на онези мъже, които си видяла.
— Една жена командва онези грубияни? — зелените очи на Жизел се разшириха от изумление.
— Да, а тя е много красива. Чух я как разговаря с Тристан. Те се познават от дълго време и преди са били любовници. Тя е дошла тук, за да бъде с него — тъжно завърши Бетина.
— Дори да е така, забравяш, че Тристан те желае — напомни й майка й.
— Не, вече не ме желае. Аз видях как я целуваше, мамо. Той се наслаждаваше на тази целувка. Мислиш ли, че ще предпочете надебеляло тяло, като моето, когато може да има в леглото си слабо и гъвкаво, като нейното?