Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Тристан не се докосна до храната. Изпи огромно количество ром, но въпреки това изглеждаше съвсем трезвен. Бетина мълчаливо се нахрани и се върна в стаята си.
Изминаха няколко часа, през които младата жена напразно се опитваше да заспи. Най-после чу стъпки в коридора. Беше сигурна, че тази нощ Тристан няма да иска да спи с нея, но минутите минаваха и тя се зачуди защо не влиза в стаята.
Внезапно вратата шумно се разтвори, блъскайки се в стената. Бетина уплашено се изправи. Тристан отиде до леглото. Надвеси се над нея и се втренчи в лицето й.
В гърдите й се надигна гняв и тя отвори уста, за да заговори, но дълбокият му глас я спря.
— Свали веднага ризата си, Бетина. Въпреки всичко, което си казахме днес, аз искам да те любя — говореше спокойно, но очите му бяха студени.
Тя не можа да повярва на ушите си. Той бе изпълнен с гняв към нея, но все още я искаше! Или може би щеше да я накаже?
Опита се да възрази, но той я прекъсна.
— Това не е молба, а заповед, Бетина. Свали ризата си!
Младата жена потръпна, въпреки че в стаята беше горещо. Тристан беше казал на Жюл, че смята да узнае истината, дори и ако трябва да я набие. Вероятно сега щеше да го стори, а Жюл не можеше да я защити.
Изхлузи ризата през главата си и се покри със завивките. Не можеше да си позволи да се бори с него, за да не нарани бебето.
Въпреки че тя бе изпълнила заповедта му, лицето му остана студено и враждебно. Тристан бавно започна да се съблича.
— Искам да знаеш, че повече няма да търпя лъжливата ти съпротива, Бетина — грубо каза той. — Досега се отнасях внимателно с теб, защото си много хубава и не исках да обезобразявам красотата ти. Бях твърде мек с теб и това ми е грешката.
Излегна се на леглото и я привлече към себе си. Гласът му се сниши до шепот и той продължи:
— Ти си мое притежание и ще нашаря хубавия ти гръб с камшика, ако пак се опиташ да покажеш рогата си. Мога да те прикова с железни вериги за леглото, за да не избягаш. Но най-вече няма изобщо да те погледна. Тогава няма да изпитвам тази болка, която ме изяжда. Господ да ми е на помощ, но дори и мисълта, че носиш копелето на Де Ламбер, не може да ми попречи да те желая.
Устните му диво се впиха в нейните. Бетина знаеше, че Тристан се измъчва и страда. Той я мразеше, но желанието му към нея бе по-силно от омразата, а след няколко минути и нейната омраза се стопи във взаимната им страст.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Дойде лятото и всичко наоколо се обагри с великолепни ярки цветове. Красиви цветя, каквито Бетина не бе виждала никога досега, омайваха със сладостни ухания и привличаха погледа с нежните си пъстри цветове. Беше очарована от вкуса на манго. Томас Уесли всеки ден ходеше до селото, за да й носи от чудесния плод.
Дните бяха горещи, но хладният бриз разхлаждаше нощите и животът на острова бе като в истински рай. Ала всичко бе помрачено от лошото настроение на Тристан, което не го напускаше, откакто се бе върнал на острова. Бетина се стараеше да го избягва, но винаги, когато той видеше наедрелия й корем, гневът му се усилваше.
Младата жена вече не ходеше на разходка до малкото езеро, въпреки че сега там сигурно бе още по-красиво, но тя упорито си повтаряше, че Тристан е разрушил удоволствието, което изпитваше на това усамотено място. Вместо това двете с Жизел правеха дълги разходки по брега на морето.
Бетина и майка й разговаряха за приятни неща или просто се разхождаха, потънали в мислите си. Спомняха си за Франция и за приятелите си, но по-често обсъждаха голямото празненство по случай венчавката на десетина двойки от селото, станало преди три седмици.
Въпреки неодобрението си, Тристан позволи церемонията да се състои в салона на къщата, а след това имаше музика и танци. Жителите на селото донесоха печено свинско и други деликатеси и щастливите новобрачни двойки танцуваха до зори.
Бетина се радваше за младите девойки, които вече бяха официално омъжени за избраниците си, ала лицето на Жизел помръкваше всеки път, когато обявяваха поредната двойка за съпруг и съпруга. Бетина разбираше, че майка й иска същото и за нея — щастлив и спокоен брак, но знаеше, че докато е на острова, това е невъзможно.
Една сутрин тя стоеше сама в спалнята и подреждаше малките розови дрешки, които бе ушила за бебето. Изненада се, когато вратата се отвори и Тристан влезе в стаята, защото той рядко идваше при нея през деня. Отиде при нея и се загледа в дрешките.
— Значи се надяваш да бъде момиче — язвително рече той и се облегна на една от страничните колони на леглото. — Аз бих се радвал на дъщеря, ако детето е от мен. Но как мислиш, че ще реагира твоят възлюбен граф? Обикновено тези превзети благородници искат да имат синове и наследници на титлата и парите им.