Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Искаше си обратно стария Тристан. Изведнъж я обзе странно щастие, че носеше под сърцето си неговото дете и й се прииска и той да го сподели. Не разбираше защо за нея стана много важно Тристан отново да се превърне в предишния весел и очарователен мъж. Излезе от стаята с твърдото намерение да говори с него и да оправи нещата помежду им.
Спусна се по стълбите, но видя, че салонът е празен, и излезе от задната врата, за да види дали Тристан не е в задния двор.
Той лежеше на дивана пред камината. Видя, че Бетина се е запътила към задната врата и понечи да я последва, но го спря глъчката, идваща от предния двор.
Бетина също чу шума, но преди да отиде и да разбере какво става, видя група мъже, които пресякоха ливадата и се отправиха към селото. Тя се намръщи, защото тези мъже бяха непознати. В този миг откъм салона се чу нисък женски глас.
— Тристан, ти очарователен негоднико, едва те познах! Значи най-после си обръснал брадата си. Много ми харесваш така, винаги съм го знаела.
— Измина доста време, Габи — развълнувано отвърна Тристан.
Бетина се обърна смутено и видя една жена с гъсти медночервени къдрици, които се спускаха до кръста й. Беше облечена като мъж, а прилепналите й панталони очертаваха дълги и стройни крака. На кожен ремък, преметнат през рамото й, висеше дълга сабя, а в колана й бе затъкнат камшик. Стоеше гордо изправена в средата на стаята, с лице към Тристан.
— Исусе Христе! Не мога да повярвам на очите си! Какво си направил с тази къща? Ако не те познавах, щях да си помисля, че тук е пипала женска ръка — възкликна червенокосата жена. — Ти, копеле! Да не си довел тук онази вдовица? По дяволите, Тристан, ако тя най-после те е накарала да се ожениш за нея, аз ще…
— Достатъчно, Габи — прекъсна я Тристан, като видя, че Бетина стои пред задната врата. — Маргарет не е тук, нито пък някога е идвала.
— Добре. Това си е за нейна сметка, а аз само ще спечеля — засмя се Габи. — Смятам да прекарам известно време само с теб, в тази къща. Ще те заключа в онази прекрасна спалня на горния етаж и ще си припомним миналото. По дяволите морето!
— Не си се променила — засмя се Тристан. — Както винаги нямаш срам.
— Ти също не си се отличавал с прекалена срамежливост, нали, любов моя? А сега ела да ме поздравиш, както трябва, иначе ще си помисля, че селските курви са те изтощили.
При тези думи Бетина пребледня и стомахът й се спи, Червенокосата красавица обви с ръце врата на Тристан, притегли го към себе си и страстно впи устни в неговите. Целувката им бе дълга и страстна, и проклет да е, той й се наслаждаваше и отвръщаше със същия плам.
В този миг някой я докосна по рамото и Бетина уплашено извика и се обърна. Видя груб мъж с гладко избръсната глава. Беше бос, а тясното кожено елече едва прикриваше голите му гърди. Бетина инстинктивно разбра израза на тъмните му, блестящи очи.
— Знаех си, шъ тря’ва да чакам дълга опашка в селото и виж к’во си намерих тук — говореше сякаш повече на себе си, но очите му жадно изучаваха тялото й. — Намират ли се наоколо още кат тебе или шъ трябва да те деля с приятелите си?
Бетина се запита дали и този път Тристан ще й се притече на помощ, или ще бъде прекалено зает с червенокосата хубавица, за да й обърне внимание. Реши сама да се защити.
— Мосю, аз съм бременна! Не виждате ли?
Той я привлече към себе си и устните му се разтеглиха в развратна усмивка.
— Т’ва, което виждам, е че си дяволски по-красива от курвите в селото. Доста отдавна не съм бил с бяла жена.
— Пуснете ме, мосю, или ще викам! — бързо изрече Бетина и гласът й се извиси.
— Не, няма да го сториш, щото шъ разсърдиш моя капитан. Тя не обича да я прекъсват, а май сега е доста заета.
Бетина се опита да отскубне ръката си, но мъжът я стисна още по-силно и се наведе, за да я целуне. Младата жена извика с треперещ глас, но Тристан вече бе при тях. С един замах дръпна мъжа от нея и я закри с едрото си тяло.
Червенокосата жена бе последвала Тристан, с пребледняло от гняв лице. Но преди да отвори уста, той се извърна, заби юмрук в челюстта на непознатия и той се просна на пода, плюейки кръв. Лицето му бе бяло като платно и той с ужас погледна към Тристан.
— По дяволите, Тристан! — гневно извика Габи. — Нямаш право да биеш хората ми! Отиде твърде… — Спря, когато видя Бетина, която пристъпи напред. Стаята се изпълни със зловеща тишина, когато тъмнозелените очи на Бетина се срещнаха за пръв път със стоманеносивите очи на другата жена. — Коя е тя? — властно попита червенокосата.