Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Забавлявай се, приятелю. Няма закъде да бързаме — кимна Жюл.
Тристан се усмихна и поклати глава. Излезе от кръчмата, огледа улицата и въздъхна. Наистина нямаше никакво желание да се среща с красивата вдовица, въпреки че досега винаги бе нетърпелив да я види. Макар да бе няколко години по-голяма от него, тя бе очарователна жена и много страстна любовница.
Младият мъж мина покрай малък бижутерски магазин и реши да влезе. Може би една огърлица от перли щеше да успокои вдовицата, когато й кажеше, че няма да остане при нея през нощта. Но защо, по дяволите, да не прекара нощта с нея? Един ден нямаше да го забави, а щеше да се наслади на ласките на жена, която го желаеше и която с радост щеше да го приеме в леглото си.
Реши да не купува подарък, но чифт обици привлякоха погледа му — малки красиви диаманти в сребърна обковка, а в средата блестеше голям тъмносин сапфир, който му напомни цвета на очите на Бетина, когато беше щастлива. Колко му се искаше отново да види очите й тъмносини, а обиците чудесно щяха да отиват на нежната й бяла кожа и копринената й сребристоруса коса.
Купи обиците и за всеки случай взе и перлената огърлица.
Маргарет Хейджън го видя от прозореца и преди той да почука, вратата се отвори и погледът му срещна чифт разгневени тъмновиолетови очи. Ала гневът в тях бързо се стопи. Маргарет обви ръце около врата му и се притисна към него.
— Ах, Тристан, толкова много ми липсваше — прошепна тя. Хвана го за ръката и го привлече вътре. — Бях толкова ядосана, когато тази сутрин не дойде — скара му се тя, — но сега си тук и вече нищо няма значение. — Прегърна го през кръста и понечи да го поведе нагоре по стълбите към спалнята си.
— Не си се променила, Маргарет — меко се засмя той.
— Но ти си се променил. Обикновено ме грабваше на ръце и ме понасяше по стълбите дори преди да съм ти казала добре дошъл. При друга жена ли си бил тази сутрин? Това ли те задържа? — гневно го стрелна с поглед вдовицата.
— Не, забавих се, за да ти купя подарък. — Тристан измъкна перлите от джоба си.
Лицето й светна от удоволствие и тя повдигна косата си, за да закопчае огърлицата. Погледна го, усмихна се и нежно погали перлите.
— Знам, че не ти е била необходима цяла сутрин, за да ги купиш, но повече няма да ти досаждам с въпроси. — Взе ръката му и го поведе към дивана, тапициран със светложълта коприна. — А сега ми кажи защо си обръснал красивата си брада? Не че имам нещо против, но изглеждаш толкова млад без нея.
— Трябваше да направя нещо, но оттогава свикнах без брада.
— Но защо е трябвало да се обръснеш? Това е глупаво — повтори тя.
— Това е дълга история, Маргарет. Боя се, че нямам време, за да ти я разкажа. След няколко часа ще отплавам.
— Но защо?
— Знаеш, че никога няма да се успокоя, докато не намеря Бастида. И въпреки че ограбването на испанските кораби да ми носи чудесни печалби, отнема цялото ми време, а аз трябва да го посветя само на търсенето на Бастида.
— Защо не се откажеш, Тристан? Може би никога няма да го намериш.
— Някой ден пътищата ни ще се пресекат, убеден съм в това. — Гласът му потрепери от омраза.
— Трябва да ти кажа, че преди два месеца Бастида беше тук.
— По дяволите! — извика младият мъж и стисна юмруци. — Защо не дойдох първо тук? Вече можех да съм го хванал, ако умът ми не бе зает другаде.
— Съмнявам се, че щеше да го откриеш, Тристан.
— Той остана само два часа и, изглежда, също търсеше нещо или някого.
— Какво друго можеш да ми кажеш?
— Боя се, че не е много. Бастида търсеше някакъв търговски кораб и си тръгна, когато разбра, че не е в пристанището.
— Но защо е търсил търговски кораб?
— Нямам представа. Но ако претърсва всички острови, както правиш и ти, и стои само по един ден, има много малка вероятност да попаднеш на него.
— Може би си права.
— Тогава защо не останеш тук известно време? — с надежда попита тя и плъзна ръка по гърдите му.
— Не. Трябва да тръгвам — рече Тристан и бързо стана.
— Има друга жена, нали? — попита Маргарет и направи безуспешен опит да се усмихне.
Той реши, че е най-добре да й каже истината.
— Да.
— Хубава ли е? О, разбира се, че е. Когато каза, че умът ти е бил някъде другаде, имаше предвид тази жена, нали? Сигурно много я обичаш.
— Не я обичам, но я желая. Тя ме е обсебила — гневно отвърна Тристан.
— А какви са нейните чувства към теб?
— Тя ме ненавижда до дъното на душата си, но аз не мога да я виня — тихо се засмя той. — И навярно защото ме мрази, аз я искам толкова много. За мен тя е предизвикателство.
— Трудно ми е да повярвам, че някоя жена би могла да те мрази, Тристан — тя се повдигна на пръсти и леко го целуна по бузата. — Но ако си сигурен, че не я обичаш, аз мога да почакам, докато ти омръзне.