Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Тук не е Франция, мадам! В планината има глигани и ако Бетина навлезе много навътре, те могат да я нападнат и да я разкъсат.
— Да я разкъсат! — Жизел пребледня.
— Тя никога не е навлизала навътре в планината — бързо рече Жако.
— Преди колко време излезе?
— Има вече час — отвърна Жако.
Без да каже нищо повече, Тристан излезе през задната врата и хукна по пътеката. Скоро стигна до мястото където пътеката свиваше към селото и видя смачканата трева. Следите водеха към гората и той се запита дали Бетина не бе открила малкото скрито езерце, в което обичаше да се къпе. Ако наистина то бе целта на разходките й, можеше да разбере защо е настоявала да бъде сама.
Когато видя, че следите наистина водят към малкото планинско езерце, Тристан забави крачки и реши да й устрои малка изненада. Ала когато стигна до дърветата около езерото, гледката, която се разкри пред очите му, го накара да се закове на място. Бетина лежеше на меката трева, напълно гола.
Кръвта закипя във вените му и той алчно впи поглед в тялото й, потъмняло от слънчевите лъчи. Тя лежеше по гръб, с ръце под главата, а мократа й коса бе разпиляна по тревата около нея. Тристан впери поглед в едва забележимо наедрелия й корем, обхванат от мъчителни мисли. Там спеше едно дете, но чие беше това дете? Ала бързо прогони неприятните мисли, защото слабините му горяха и единственото му желание бе да я обладае час по-скоро.
— Тристан! — възкликна Бетина, когато отвори очи и го видя надвесен над нея.
Гледаше го, без да може да откъсне поглед от лицето му. Усети как желанието се надига в нея. Той стоеше изправен, с леко разкрачени крака и ръце, отпуснати на бедрата, а слънчевите лъчи огряваха златистата му коса. Прииска й се да прокара пръсти в тази коса, да докосне бронзовото му лице, да усети вкуса на устните му върху нейните.
Видя как Тристан свали ризата, панталоните и ботушите. Ала когато остана гол и лицето му се наведе над нейното, тя видя тържествуващия му поглед, който с един замах помете желанията й. Бързо се изтърколи настрани, за да не може да я достигне и грабна роклята си, за да прикрие голотата си. Стана и притисна дрехата пред гърдите си.
Тристан звучно се засмя.
— Доста дълго време ти трябваше, докато си спомниш, че ме мразиш. Но ти не ме мразиш наистина, нали, Бетина? Защо не се оставиш на желанията да те водят?
О, Господи, нима го бе гледала толкова дълго? Той навярно е съзрял желанието в очите й.
— Не разбирам за какво говориш! — дръзко отвърна тя; страните й пламтяха, но вече се контролираше.
— О, разбираш, малката ми, много добре разбираш — дрезгаво изрече той и се протегна към нея.
— Тристан, престани! — извика Бетина и уплашено се отдръпна. Не се приближавай до мен!
— Имам намерение да те любя, Бетина, и ти много добре го разбираш. Ти също го искаш. Защо не престанеш да се преструваш? — меко попита той.
— Ти си полудял! — гневно извика младата жена. — Ако исках да ме докосваш, щях ли да те моля да не ме доближаваш? Аз все още те мразя, Тристан… не се съмнявай в това.
— Ти лъжеш, Бетина, лъжеш и себе си — тихо рече Тристан, протегна се и я сграбчи за кръста.
— Тристан, моля те! — простена тя. — Ако ме предизвикаш да се боря с теб, това може да нарани бебето!
Той я възседна, без да обръща внимание на молбите й, разтвори ръцете й настрани и се надвеси над нея.
— Ти няма да се бориш с мен, малката ми. Копнях за този миг толкова дълго, че нищо не може да ме спре да те имам — пусна ръцете й и се отдръпна настрани, за да не я притиска с цялата си тежест. Сетне взе лицето й в ръцете си и нежно я целуна. На устните му се появи лукава усмивка. — Не бива да ми се съпротивляваш, заради бебето. То ти дава извинение, за да не се бориш с мен, така че се отпусни и се наслаждавай.
— Но аз не се нуждая от извинение! Защо ти не го приемеш за извинение и не си намериш някоя друга? — гневно викна Бетина.
— Ако пожелая, ще го направя. Ти не искаш да се бориш с мен, Бетина. Единствено твоята гордост те кара да продължаваш.
— Това не е истина!
— Защо си толкова упорита? — Сега имаш причина, за да се откажеш от съпротивата и аз няма да ти се подигравам заради това!
— Не!
Тристан страстно притисна устни в нейните и проникна дълбоко в нея. Усети как ноктите й се впиха в гърба му и се напрегна, очаквайки болката. Ала Бетина отдръпна ръката си и прокара пръсти през косата му, а сетне го погали по врата. Телата им се преплетоха, а когато тя страстно го целуна, удоволствието избухна в него и го понесе до висините на насладата, наслада, която само тази жена можеше да му даде.