Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Всъщност никой не беше търсил потвърждение от нея. В края на краищата това щеше да е третият й годеж за този сезон и някой би трябвало да се поинтересува какво става, дали е истина. Но очевидно предположението бе пуснало здрави корени и никой не изпитваше нужда от потвърждение.
Масата бе дълга, достатъчно дълга около нея да седнат двайсет и четирима души, колкото и бяха поканени на малкото събиране. Офелия не беше изненадана, че Рейф е в списъка за гости на лейди Кейд. Отново проклетите слухове.
Поне Мери седеше от другата й страна. Офелия бързо се обърна към нея:
— Говори ми, мамо. Кажи нещо. Престори се, че сме увлечени в разговор.
— Разбира се, скъпа. Но нали знаеш, че няма проблем да разговаряш с него на обществени места? Практически той вече е член на семейството ни.
Офелия не можеше да повярва на ушите си. И майка й ли? Без съмнение това беше дело на баща й. Той очевидно беше убедил жена си, че нещата са предрешени и Офелия ще се жени за виконта.
Рейф плъзна ръка зад стола й и се приведе по-близо до нея, сякаш тримата разговарят.
— Не може да се каже, че шепнеш, Фелия — подразни я той.
Тя се обърна към него и му се усмихна заради многото очи, които ги наблюдаваха, но изсъска ядно през зъби:
— Мисля, че ти казах никога повече да не ме заговаряш.
Той въздъхна.
— Не знам защо си ми толкова сърдита — добре де, знам, но ако се позамислиш, ще видиш, че желанието ми да ти помогна беше искрено. Онзи глупав бас беше само поводът за това. Като ме игнорираш, няма да оправиш кашата, в която се забъркахме.
— Нямам друг избор, освен да те игнорирам — гневно прошепна тя, — освен ако не искаш да ти вдигна такъв скандал, който да не бъде забравен през следващите сто години.
— Благодаря, ще мина и без скандала. — Той се обърна на другата страна и подхвана разговор със съседа си.
Офелия невярващо зяпна тила му. Нима той се предаваше при най-малката заплаха от скандал? Нямаше ли да й каже нещо в своя защита, с което да я убеди, че двамата с Дънкан не са се позабавлявали за нейна сметка? Рейф беше преобърнал живота й заради някакъв си глупав облог и не можеше да каже нищо, което да направи този факт по-поносим.
Офелия усети как старата й черупка се затваря около нея. Много години тя й беше служила вярно, обаче никога не й бе помогнала срещу горчивината. Също така не можеше да я спаси от гнева, който в настоящия момент бе неудържим.
Беше си наумила да приеме следващото предложение, което й направят, но после осъзна, че докато я мислят за годеница на този чаровник и този дявол Рейф, няма да има повече предложения. Това я вбесяваше. Дори не можеше да му натрие носа с факта, че би предпочела всеки друг, но не и него! Много добре, щяха да се оженят, а тя щеше да му вгорчава съществуването по всевъзможни начини, докато той не съжали за намесата си в живота й.
Това й хрумваше не за пръв път, откакто беше разбрала за баса му с Дънкан. Мисълта я радваше въпреки реките от сълзи, които бе проляла. А това дори не бе най-лошата й идея за отмъщение. Искаше той да сметне, че се е провалил с гръм и трясък, че изобщо не е спечелил проклетия си облог, че тя хитро се е престорила на нов човек, за да бъде върната в Лондон.
Мислите обаче не бяха действия. Офелия нямаше да направи нищо от това. Старата Офелия може би, но сегашната — не. Божичко, защо дори не се опитваше да укроти гнева и болката, които този мъж й беше причинил?
Майка й я докосна по ръката.
— Храната ти е недокосната. Можех да се закълна, че искаш да се навечеряш. Добре ли си?
— Чувствам се много добре. — Офелия вдигна вилицата си. — Просто се поразсеях.
— Може би си представяш кончината ми? — обади се Рейф, доказвайки, че не изпуска и една нейна думичка.
Тя се обърна и го изгледа яростно.
— Как позна? Глупаците обикновено не са толкова схватливи.
— Значи се връщаме към обидите, така ли?
— Кой се връща? Нали не си въобразяваш, че наистина си спечелил онзи облог?
Не можа да се сдържи и да не приложи отмъстителния си сценарий. Ужасена от намека си, тя все пак доволно отбеляза, че е уцелила право в десетката. Рейф настръхна. Очите му загубиха топлотата си.
— Ти ли разпространи клюката за нас? — заплашително попита той.
— О, значи не си бил чак толкова тъп? — изстреля тя и дори успя да се усмихне подигравателно.
— С каква цел? Та ти дори не искаш да се оженим.