Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— И на това съм готова, ако така ще си платиш скъпо и прескъпо. Помни ми думите: раздялата с безценното ти ергенство ще е само началото.
В отговор Рейф се изправи, сграбчи я за ръката и я поведе навън. Всички ги гледаха шокирани. Ужасена, че току-що е вдигнал скандала, с който тя го беше заплашила, Офелия не можеше да продума. Поне докато той не я отведе в кабинета на лорд Кейд и не заключи вратата. Отскубна ръката си от неговата и изфуча ядно:
— Ти да не си се побъркал?
— Да, побъркал съм се!
— Искам да кажа, наистина?
— Направо съм за освидетелстване.
— Сега само наля масло в огъня. Съзнаваш го, нали?
— Не, сега току-що потуших старите слухове, като създадох нови. Скарване между любовници, прекалено гневни, за да се помирят.
— И какво ти е оправданието? Защото реших да скъсам с модата и да си изям вечерята?
За миг той я изгледа с неразбиране, после почти се усмихна, но се опомни и изръмжа:
— По дяволите, Фелия, как можа?
— С кое? Че те накарах да мислиш, че си спечелил баса? Много лесно. Родена съм артистка. Не, сериозно. Мисля, че сцената е истинското ми призвание.
Той я погледна сурово. Тя едва не се сви. Вероятно щеше да забрави преструвките, ако не бе толкова гневна. Но ядът й даваше сили и вместо това тя само му се усмихна напрегнато.
— Какво е усещането да те натикат натясно в ъгъла? Не е много приятно, нали? — присмя му се тя. — Ти точно това направи с мен! И за какво? Заради някакъв бас!
Някой, вероятно майка й, почука на вратата. Или пък може би лорд Кейд имаше нещо против те да използват кабинета му. Рейф само се облегна с цялата си тежест на вратата, за да попречи на отварянето й.
— След малко! — изръмжа той.
Чукането престана.
— Ще те помоля да премислиш нещата. — Той дори успя да заговори със спокоен тон. — Ако се омъжиш поради неправилни подбуди, например злоба, ще навредиш най-вече на себе си. Знам, че си в състояние да извършиш подобно безумство. Сега си насочила отровните си стрели към мен, но помисли: отмъщението е преходно удоволствие, а бракът ни обвързва до края на живота ни, Фелия.
— Не ме интересува!
— Няма ли поне да разсъдиш?
— Разсъждавам само как да те накарам да страдаш!
— Много добре, тогава не виждам причина да чакаме.
Той не й даде възможност да попита какво точно означава това. Сграбчи я за ръката и я помъкна към трапезарията, където обяви пред гостите:
— С Офелия решихме тази вечер да скрепим брачните си обети. Добре сте дошли, ако желаете да ни бъдете свидетели.
ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Това беше поведението, което Офелия си позволяваше като дете — говореше припряно, инатеше се като муле, отдаваше се на самосъжаление. Но сега беше намесено нещо много повече.
Тя беше омъжена за Рейфиъл Лок, виконт Линфийлд в тясното преддверие в къщата на мировия съдия благодарение на специалното разрешително, което Престън беше дал на сина си за всеки случай. Лейди Кейд и Мери им станаха свидетели. Останалите гости се оказаха прекалено шокирани, за да се помръднат, но домакинята направо беше подскочила при този шанс. Това щеше да бъде най-забележителното събитие на сезона, а тя щеше да може да го разказва като свидетелка.
Офелия определено не си беше представяла своята сватба по този начин. Много пъти беше фантазирала как върви по пътеката на някоя църква, облечена във великолепно одеяние. Пейките щяха да са претъпкани с усмихнати дами, ликуващи, че тя най-сетне е напуснала брачния пазар, и намръщени джентълмени, нейни многобройни обожатели, които оплакват загубата си. Всъщност гражданската церемония се оказа доста кратка и в нея нямаше нищо вълнуващо. Дори майката на съдията хъркаше в съседната стая! Поради тази причина не ги поканиха в салона да изрекат обетите си. Ако това въобще бяха обети.
Може би сега само обещаваха да се оженят на по-късна дата. Офелия бе толкова замаяна, че не можеше да мисли или да се фокусира за дълго върху смисъла на думите. Но ако церемонията беше окончателна, единственото хубаво нещо беше, че баща й не бе там, за да злорадства, че се изпълнява точно волята му.
Нервна и объркана, Мери бъбреше неспирно за разни дреболии, докато откарваха лейди Кейд обратно в дома й. Младоженците въобще не си продумаха, все едно не се бе случило нищо значително. Включиха се в разговора, но само за да е доволна лейди Кейд. Поне Рейф постъпи така. Трябваше да измъкват от Офелия всяка дума, точно както по време на церемонията. Съсредоточена в своята злочестина тя съзнаваше, че трябва да отговаря. Страхотен спектакъл, няма що. На сутринта лейди Кейд щеше да разказва на всички, че церемонията била прибързана и със сигурност не подобавала на бъдещ херцог, но пък колко романтично, че младите не можели да чакат. Какво нетърпение!