Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
След като върнаха домакинята у дома й, настъпи дълбоко мълчание. До къщата на семейство Рийд имаше само няколко преки. Рейф обаче не остави там само Мери. Той свали и Офелия.
— Сега да те видим — тросна й се той. Вратичката се затръшна и каретата потегли.
На входната алея нямаше сняг, но Офелия буквално замръзна. Това бе прекалено много. Защо Рейф се върна в дома си, след като се ожени за нея? Бяха ли женени всъщност? Не можеше да се каже, че е слушала съдията.
Мери я прегърна през кръста, докато двете гледаха как каретата на виконта се отдалечава.
— Не разбирам какво се случи току-що — объркано призна майка й. — Ако баща ти не ме беше уверил, че двамата с младия Лок със сигурност ще се ожените, никога нямаше да позволя така да те отведе при онзи магистрат. Ама и ти си една, Фили! Къде ти беше умът да се съгласиш на такава прибързаност?
Така ли беше станало? Да, когато подведе Рейф да повярва, че е разпространила слуховете за годежа им, сигурно беше дала един вид негласно съгласие. Обещанието й, че ще почерни дните му и ще прекрати ергенството му, навярно също можеха да се тълкуват в този дух. Но тя определено не беше очаквала такава реакция от негова страна. Всъщност просто се опитваше да го нарани толкова силно, колкото той нея.
— Наистина ли съм омъжена, мамо? — плахо попита тя, взирайки се замаяно в пустата улица. — Или това беше само подготовка към истинска сватба? Например официално обещание за женитба, което изисква писмена форма и присъствието на свидетели?
— Никога не съм чувала за подобно нещо — намръщи се Мери.
— Може би за синовете на херцозите има специални правила…
— Да се приберем на топло. — Мери поведе дъщеря си към къщата. — И не, това не е подготовка. Единственото странно нещо е, че сватбата се състоя в деня, в който бе взето решението за нея. Честно казано, не съм изненадана, че един член на семейство Лок разполага със специално разрешително. Нали разбираш, богатите и високопоставените имат дребни привилегии, които открай време нервират баща ти. Шърман просто няма връзките да си уреди същите.
— Тогава е трябвало да си вземе жена от тези среди, вместо да бута мен нагоре по социалната стълбица — измърмори Офелия.
Мери обаче я чу и се усмихна.
— Такива бяха намеренията му, скъпа — преди да се влюби в мен.
Офелия погледна майка си. За пръв път научаваше тази подробност. Баща й се е отказал от домогванията си заради Мери? Това би било много романтично, ако истината не беше друга. Той не се беше отказал от тях, просто се бе заредил с амбицията да ги види постигнати от дъщеря му.
Мери въздъхна, докато двете сваляха връхните си дрехи в преддверието.
— А аз си мечтаех да ти организирам грандиозна сватба. Знам, че когато действително осъзная смисъла на случилото се, ще бъда много разочарована.
Не стига, че Офелия се чувстваше зле, а това изказване само добави към товара й. Мери беше най-добра в устройването на приеми и тържества. Живееше за това. Венчавката на единствената й дъщеря би трябвало да бъде нейното върховно постижение. Но й беше отредена само ролята на свидетел.
— Съжалявам — пророни Офелия.
— Недей, скъпа. Със сигурност не бива да се кориш, че твоят млад мъж изгаряше от нетърпение. По лицето ти беше изписано, че си изненадана като всички останали. За всичко обвинявам специалното разрешително. Щом такова нещо е в джоба ти, ти просто си изкушен да го използваш.
Офелия изпита още по-силни угризения на съвестта.
— Останала си с погрешни впечатления за случилото се, мамо. В отношенията ни няма нищо романтично.
Мери отново се намръщи.
— Какво имаш предвид?
— Не се ли питаш защо моят съпруг ме остави тук с теб, вместо да ме заведе у дома си?
— Ами да. Усетих някакъв гняв в него, който той всячески се стремеше да прикрие. Но не се и съмнявам, че щом го е направил, значи си има основания.
— О, да, основания има. Той например не искаше да се жени за мен повече, отколкото аз за него. Реши да ми натрие носа заради нахалните ми приказки, въпреки че те нямаше да подействат без слуховете, които се носеха за нас.
От всичко Мери чу само едно:
— Ти наистина ли не го искаше за съпруг?
— Щях да го искам, ако татко не настояваше толкова за този съюз и ако двамата с Рейф бяхме открили причини да се свържем. Бяхме на косъм да ги открием, но… не ни било писано.
— Но ти обичаш ли го?
Пак същият въпрос.
— Наистина не знам — едва успя да измърмори Офелия. — Никога преди не съм се чувствала толкова добре с някой мъж. С него не изпитвам нужда да преценявам всяка своя дума, но и никой друг не ме е вбесявал толкова — все крайности, както виждаш. С Рейф преживях великолепни неща, които няма да забравя. Той пробужда детето в мен, а също момичето и жената. Определено си играе с всички мои емоции.