Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Майчице! — едва чуто промълви Мери, когато не получи от дъщеря си твърдо „да“ или „не“.
— Защо се прибирате толкова рано? — попита ги Шърман от горната площадка на стълбището. — И какво си бъбрите тайно там долу?
— Мили Боже! — прошепна Мери. — Едва сега ми хрумва, че баща ти пропусна сватбата ти. Направо ще побеснее!
Светъл лъч в един иначе кошмарен ден, реши Офелия.
ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Рейфиъл загаси лампата на нощното шкафче в спалнята си и сега единствената светлина хвърляха оранжевите пламъци на догарящия огън в камината. Бутилката с ром му беше под ръка. Би предпочел бренди, но когато беше отишъл да изпразни барчето в тъмния кабинет, откри само две бутилки. Едната изпусна на пода и я загуби, другата занесе в стаята си. По-късно щеше да слезе долу със свещ, за да разбере какво се беше случило с бутилките в добре зареденото му барче. Едно-две шишета просто не бяха достатъчни при тези обстоятелства.
Беше се оженил за Офелия Рийд. Боже, сега името й беше Офелия Лок! Той се беше побъркал.
Можеше да се измъкне от този брак, само трябваше да оповести публично, че между двамата има непреодолими различия. Нима някой, който познаваше госпожица Рийд, щеше да се усъмни? Не, по дяволите. Но кой знае защо си мислеше, че женитбата с Офелия е нещо хубаво, толкова хубаво, че трябва да си най-големият щастливец измежду мъжете, за да ти се случи. Глупава представа. Бракът му нямаше да е сладък сън. Бракът му щеше да е безкраен кошмар.
Зачуди се дали да каже на иконома си да се приготви за господарка, но после реши да пийне. Проклет да бъде, ако доведе това опърничаво създание в дома си. Тя нямаше да научи колко я желае. Тя нямаше да разбере, че едва се удържа да не я грабне в прегръдката си. Ако не я виждаше, Рейф можеше да овладее тези пориви. В края на краищата къде пишеше, че си длъжен да живееш с тази, за която току-що си се оженил? Ако нейните родители й откажеха подслон, щеше да намери къде да я настани, но нямаше да е под неговия покрив.
Пари никога не му бяха липсвали. Титлата, която се предаваше на първородния син, обикновено вървеше с огромно имущество, което носеше стабилен приход. Семейната традиция повеляваше наследникът отрано да бъде приучен на отговорност и разумно поведение. Още преди да стане мъж, Рейфиъл се държеше като такъв.
Къщата в Лондон беше част от недвижимите му имоти. Не му се бе наложило да я купува и затова не се бе скъпил да я обзаведе по свой вкус. Това бе жилище на ерген, неподходящо за жена, особено жена, която щеше да го тормози от злоба, защото бе злобна по душа. Обичаше къщата. Не искаше да я види съсипана. Пресуши поредната чаша ром.
Смътно съзнаваше, че мислите му започват да стават несвързани. Надяваше се, че алкохолът ще му донесе мир, преди да се изправи пред проблемите на утрото, но засега напразно. Пресуши още една чаша.
Утре всички щяха да обсъждат женитбата му. Такива новини се разпространяваха бързо. Нямаше представа как ще се справи с поздравленията — или по-точно казано, съболезнованията. Трябваше да уведоми с писмо баща си, но се боеше, че ръката ще му изневери. Утре.
Започнаха да го мъчат угризения, че е върнал Офелия на родителите й. Такова отвратително поведение му беше чуждо. Но пък си беше отмъстил! Офелия го принуди да се ожени за нея от злоба, нали? Е, той пък щеше да й откаже единственото, което тя искаше — да се измъкне от опеката на баща си. Прекрасно, ала не беше в негов стил.
Нямаше да я кара да стои дълго в бащиния си дом. Нямаше обаче да я доведе в своя дом. Не, по дяволите! Щеше да открие някое местенце, където тя да плете на воля злобните си интрижки. Той щеше да е далеч от нея. Двамата нямаше да живеят под един покрив, при положение че помежду им липсваше доверие.
Божичко, тази жена беше същинска майсторка на измамата! Той действително бе повярвал, че се е променила, че разкаянието й е истинско. Дори беше сметнал, че тя е превъзмогнала най-големите си недостатъци, но всичко е било лъжа. Нямаше как да се примири с факта, че не може да вярва на съпругата си.
— Затичах се към къщи, веднага щом чух. Поздравления!
Той вдигна поглед и откри усмихнатото лице на сестра си.
— Недей!
— Какво недей?
— Да ме поздравяваш. Ако искаш, можеш да скърбиш с мен. Само изтрий тази усмивка, моля те!
— Пиян си. — Тя влезе в стаята.