Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Отлично предположение! Две точки за теб!
— Направо си се отрязал! Защо? И къде е булката? — Аманда погледна към леглото.
— Няма да я намериш тук — промърмори той. — Но ако си мислела, че тя е с мен, защо не почука, преди да нахълташ?
— Аз никога не нахълтвам — възмути се момичето.
— Е, току-що нахълта.
— Не, не е вярно. Чуках ли, чуках ли, почаках и когато не получих отговор, реших, че сигурно сте заспали, но тъй като съществуваше и друга вероятност, предпочетох да проверя. Просто исках да споделя радостта си… с теб. — Тя се разколеба, като видя намръщеното му лице. — Защо, не трябва ли да се радвам?
— Не, не трябва.
— Но аз харесвам снаха си.
— Преди не я харесваше.
— О, но то беше преди с нея да си поговорим!
Рейф изсумтя.
— Не вярвай и на една нейна дума, Манди. Тя е изпечена лъжкиня, опитна измамница и превъзходна артистка. Може да те убеди, че слънцето грее, когато е нощ. И как, мътните го взели, толкова скоро научи новината?
— Някой тип нахълта на партито, където се забавлявах, и просто го изкрещя. После го засипаха с въпроси и той си призна, че е бил на вечерята у лейди Кейд, където ти си обявил, че незабавно ще се венчаете с Офелия и че самата лейди Кейд ви станала свидетелка. Разбира се, всички погледи се насочиха обвинително към мен, защото не бях загатнала на приятелките си, че събитието предстои толкова скоро. Това ме постави в много неизгодно положение, но аз ти прощавам, защото така се зарадвах, че… добре де, опечалих се. Доволен ли си?
— Приличам ли ти на доволен?
Аманда седна на облегалката на креслото.
— Какво е станало? — намръщи се тя. — Да не би нещо да е попречило на женитбата ви?
— Не — отвърна той, отвратен от самия себе си. — Аз можех да попреча, ако не бях толкова бесен, но не го направих. — Знаеше, че изказването му е странно, и понечи да обясни, но изгуби нишката на мисълта си и се отказа. Вместо това рече: — Да те предупредя, драга. Не взимай никакви съдбоносни решения за бъдещето си в пристъп на гняв.
— Мислех, че я харесваш. С възхищение казваше, че е съвсем друга. Аз срещнах тази друга и трябваше да се съглася с теб. Тя не беше просто променена, тя беше нов човек.
— Лъжи. Офелия, която харесвах, дори не съществува. Тя се е преструвала.
Аманда го изгледа недоверчиво.
— Сигурен ли си? Не забравяй, че говориш за жената, която беше силно разстроена от облога и която беше готова да ти откъсне главата заради него. Нали току-що я нарече превъзходна артистка? Е, може би се е престорила на жената, която не харесваш.
ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
— Не разбираш, Шърман — каза Мери. — Тя си легна разплакана. Случилото се изобщо не я радва.
— А аз съм много щастлив, така ли?
Двамата седяха в трапезарията, а закуската изстиваше в чиниите им. Мери беше разказала на съпруга си какво се е случило през изминалата вечер и предсказанието й се сбъдна. Шърман побесня и настроението му не се беше оправило и на сутринта. Обикновено Мери винаги запазваше спокойствие, но днес беше разстроена като него, само че по други причини.
— Дъщеря ни можеше да има най-забележителната сватба на столетието — продължи Шърман. — Дори кралят и кралицата можеха да дойдат. Съзнаваш ли само какви възможности са безвъзвратно загубени…
— Поне веднъж ще помислиш ли за дъщеря си, а не за проклетите „възможности“?
Мери рядко повишаваше тон на съпруга си. За разлика от Офелия тя не беше избухлива и нямаше склонност към емоционални изблици. В редките случай, когато му креснеше, Шърман бързо си взимаше бележка. Сегашният случай не беше изключение. Той рухна на стола си. Разгорещеното му лице се поохлади. Погледът му предпазливо се стрелна към жена му.
— Изведи я да пазарувате — измърмори той. — Модните бутици оправят настроението на всяка жена.
— Колко си груб, Шърман!
— Но съм прав, нали? — изчерви се той.
— Пазаруването лекува някои по-незначителни неприятности, но тази катастрофа изобщо не може да се нарече „незначителна“. Освен това Офелия не плаче за пръв път тази седмица. Знаеш, че когато стоя два дни в стаята си, не беше болна. Нещо дочуто просто я беше съсипало.
— Какво?
— Не зная. Тя не пожела да обсъдим въпроса и се опита да омаловажи проблема. Но никога не съм я виждала толкова ядосана или сломена — е, освен когато я сгоди за Мактавиш.
Шърман отново се изчерви.
— Моля те, скъпа, да не подхващаме пак старата песен. Това щеше да е страхотен съюз, ако Офелия му беше дала шанс.
— Сега не говорим за това. Въпросът е, че дъщеря ни е нещастна, защото се омъжи за човек, който очевидно не я иска.
Той гневно скочи да защити детето си: