Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Но това беше невъзможно. Само че като си помислеше колко време ще мине, докато преодолее съпротивата й, направо му идеше да заплаче. Ако можеше да й каже истината, тя щеше да отвори сърцето си за него. Но как да й разкрие най-строго пазената тайна в Барка? Господи, дай му сили да издържи! Естествено можеше да вика и други жени в леглото си, но жадуваше за Жахар и никоя от наложниците на брат му не беше в състояние да задоволи тази изгаряща жажда. Или поне не напълно. По дяволите половинчатостите! Ще чака и толкова.
Междувременно ще продължи да играе ролята на Джамил. Ще повика трите си снахи, ще се запознае с племенниците си. Ще даде на Жахар малко време да размисли над недостойното си държание. Ако страхът я направи по-податлива на страстта, той няма да предприеме нищо срещу този страх. Няма и да го увеличава. После ще й докаже, че не е имала причини да се бои от него.
Оформил в главата си този план, Дерек обърна коня и пое обратно към града. Мина само няколко метра, когато забеляза неясните очертания на двама стражи. Засмя се и настроението му веднага се подобри. Тези пустинни коне не можеха да се мерят с чистокръвния английски жребец, обучен от най-добрия дресьор на страната. Неговият кон беше по-бърз от всички останали и скоро щеше да ги накара да гълтат праха от копитата му.
Дерек би трябвало да се засрами от паниката, която сигурно беше предизвикал в палата, но това ни най-малко не го вълнуваше. Трябваше му известно време да размисли, да остане сам в компанията на звездите, на вятъра и безкрайната пустиня. Не се тревожеше, че излага живота си на опасност. Евентуален нападател би бил дори добре дошъл, защото беше в подходящо настроение да нарани някого или дори да убие. Ала след като натискът в слабините намаля, хладният разум се възвърна и той осъзна, че е бил доста време под властта на своя нагон, а този нов опит съвсем не беше приятен.
Когато ездачите наближиха, Дерек дръпна юздите и спря. Смаяно установи, че мъжете не бяха облечени в обичайните униформи на стражата, а носеха широки сиви одеяния. Смръщи чело, схващайки, че все пак ще се срещне лице в лице с някои от враговете на Джамил. Това не го плашеше. Но се укори, че изскочи като бесен от палата и дори не помисли да вземе някакво оръжие. Хукна към конюшните, тласкан от напора на чувствата си, и явно си загуби ума някъде по пътя. Доста глупава постъпка за човек, работил години наред в британските разузнавателни служби. Как ли ще се учуди добрият стар Марш, ако можеше да го види!
Ездачите също забавиха ход и Дерек се убеди, че му предстои битка. Най-разумно беше да препусне към палата. Никой нямаше да настигне кон като неговия. Но Дерек не избяга.
Взе решение само за частица от секундата, а в следващия миг крив турски ятаган разсече въздуха край главата му. Младият мъж се сви на седлото и с крайчеца на окото си установи, че нападателите не бяха достатъчно хитри да се нахвърлят върху него от две страни. Когато след безуспешния си удар първият мъж профуча покрай него, вторият последва другаря си от същата страна и се опита да скочи върху Дерек и да го смъкне от коня. Кракът на владетеля го улучи право в гърдите и човекът тежко се стовари върху седлото. Опита се да запази равновесие, но оръжието падна от ръката му.
Дерек светкавично се обърна към първия нападател, който се готвеше да се нахвърли върху него. Успя да изправи жребеца си на задните крака и тежките копита се стовариха с все сила върху противника му. Силен вик издаде, че целта беше улучена. Конят на противника също беше ранен, защото предните му крака се подкосиха и мъжът полетя през главата на животното към земята. Строполи се върху каменистата почва, притисна с ръка дясното си рамо и изрева от болка.
Дерек се извърна към другия негодник и ухилено установи, че страхливецът е побързал да офейка. Очертанията му едва личаха на бледата лунна светлина Дерек слезе от коня и вдигна падналия ятаган, преди да се наведе над ранения. Човекът веднага почна да моли за милост, макар че Дерек въобще нямаше намерение да го убива. Смяташе да го вземе със себе си и да го отведе при Омар. Имаше някакъв шанс да узнаят нещо за подбудителите на покушенията, ако човекът знаеше поне малко повече от останалите убийци, които бяха заловили.