Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Уилсън седна на кожения фотьойл, кръстоса крака и обясни, че иска да направи паричен превод.
— Боя се, че тази услуга е достъпна единствено за нашите клиенти — обясни на свой ред хер Егли.
— Разбирам — каза Уилсън. — Надявах се да стана такъв.
Лицето на Егли провисна от съжаление.
— Всъщност ние почти не се занимаваме с банкиране на дребно.
— Естествено, но… става въпрос за доста пари — каза Уилсън.
В погледа на Егли просветна любопитство.
— Така ли? Мога ли да попитам за каква сума говорим?
— Около три милиона евро.
Банкерът помълча, после кимна замислено.
— Е, не виждам някакви непреодолими пречки — каза той. — Бихме могли да ви отворим сметка още сега, ако искате.
— Бих искал, да.
— Ще отнеме съвсем малко време. Само да погледна паспорта ви. А след това ще ми трябват и банковите кодове за превода, разбира се.
Уилсън плъзна паспорта на Д’Анкония по полираната дървена повърхност на бюрото.
— Прилича малко на регистрация в хотел, не мислите ли? — пошегува се Егли. — Само дето в нашия случай парите са в ролята на гости.
Уилсън се засмя учтиво.
— Ако искате, мога да уредя превода още за този следобед.
— Би било чудесно.
Банкерът извади два формуляра от най-горното чекмедже на бюрото си и започна да ги попълва с данни от отворения паспорт, зададе и няколко въпроса за сметката в „Кадоган“. След малко вдигна поглед и каза с усмивка:
— Английският ви е много добър.
Уилсън също се усмихна.
— Отраснах в Щатите.
— И аз така си помислих. — Банкерът приключи с формулярите и ги подаде на новия си клиент. — Подпишете се най-долу, моля.
Уилсън написа името на Д’Анкония, после продиктува на Егли номера на сметката и паролата в банка „Кадоган“.
Банкерът стана и тръгна към вратата.
— Ще се върна след минутка.
Уилсън махна с ръка в знак, че разполага с всичкото време на света. В действителност обаче вътрешното му напрежение нарастваше лавинообразно. Току-що му беше хрумнало, че федералните може и да не са толкова тъпи. Ако му бяха хванали дирите и наблюдаваха банка „Кадоган“, като нищо можеха да допуснат банковия превод… след като уведомят властите във Вадуц.
След минута вратата се отвори и Егли влезе.
— Всичко е наред — каза той и седна зад бюрото си. — Преводът би трябвало да се осъществи бързо и парите да са налице утре сутринта. Към десет часа, бих казал.
— Чудесно. Много сте експедитивни.
— Стараем се. Макар и да не сме швейцарци, поне технически погледнато, все пак се стараем. Така… Има ли още нещо, с което да ви помогна?
— Има — отвърна Уилсън. — Бихте ли ми препоръчали някой хотел?
— Разбира се! — възкликна Егли.
— И книжа.
— Извинете? — Банкерът изглеждаше озадачен.
— Вашата банка извършва инвестиционни услуги за клиентите си, нали?
— Естествено — каза Егли.
— Бих искал да инвестирам в ценни книжа.
Хер Елги беше доволен.
— Ами разполагаме със значителен портфейл. Облигации, акции, взаимни фондове. Мога ли да попитам какви са вашите предпочитания? — Седеше с химикалка в ръка и празен лист хартия пред себе си.
— Предпочитанията ми са да си тръгна оттук с три милиона евро в ценни книжа — отговори Уилсън.
Банкерът се изкиска нервно. После забеляза, че клиентът му не се смее, и каза:
— Изразихте се фигуративно, разбира се.
Уилсън поклати бавно глава.
— Ни най-малко. Искам да ми купите акции в… няма значение в какво. „Нестле“. „Хофман-Ла Рош“. Без значение, стига да се търгуват на фондовата борса. Когато приключите сделката, искам акциите да бъдат доставени по куриер в хотела ми.
Егли примижа болезнено.
— Обикновено — каза той — ние действаме като депозитар за ценните книжа на клиентите си. Така е по-безопасно. Все пак сме банка. Имаме трезор. Ако искате да го видите…
— Не се съмнявам, че трезорът ви е на ниво, но… мога ли да бъда откровен?
Банкерът изглеждаше изненадан, но все пак го подкани да продължи:
— Разбира се.
— Развеждам се. И ситуацията е сложна.
— Съжалявам.
Уилсън сви рамене.
— Случва се. А когато се случи, далеч по-добре е да разполагаш с ликвидни средства, уверявам ви. Затова предпочитам акциите да бъдат у мен.
Егли кимна с разбиране, но очевидно не му вярваше.
— Нека ви попитам нещо — каза Уилсън.
— Моля. — Егли остави химикалката и скръсти ръце на бюрото.
— Каква е комисионната на банката ви?
Банкерът примигна.
— Извинете?