Любовницата на корсаря

— Това е всичко, мистър Уайтхед.

Морякът затвори вратата от външната страна. Едва сега Скай забеляза, че е боса и загърната единствено в ризата си и покривката на леглото. Започна да съжалява за необмисления импулс, който я довя тук. И все пак Дейви не биваше, да пострада.

— Къде е момчето?

— Дейви ли имате предвид — малчугана, който си заслужи бичуването?

— Нищо подобно не е заслужил! Казах вече, че самата аз реших да изляза на палубата.

— Наясно ли сте, че с това ваше решение вие изложихте не само вашия живот на опасност, а и тези на моите хора, мадам?

— А вие, вие не бяхте ли готов да ме хвърлите за храна на вълците, сър?

— Нито за миг не съм възнамерявал подобно нещо.

— Да, но нали…

— Стайкс беше аматьор с малък екипаж и повреден кораб. Предопределено бе да загуби битката.

— Да, но…

Той изобщо ме позволи на Скай да продължи. Заговори отново тихо, но от думите му лъхаше недвусмислена заплаха.

— И въпреки това вие, милейди, за малко не обърнахте победата в поражение. Всеки от моите хора би жертвал живота си за вас. Но с необмисленото си поведение вие за малко не причинихте безсмислено кръвопролитие. Цяло щастие е, че хората бяха под моя контрол! На всеки кораб, а в тези морета това важи с дваж по-голяма сила, строгата дисциплина е абсолютно задължителна. А що се отнася до Дейви, това, момче трябва да се научи как да се справя с женските приумици.

— Той изобщо не е виновен. Аз просто му избягах.

— Длъжен е бил да предвиди вашето намерение. Но каквото и да говорим, мадам, появяването ви на палубата бе, меко казано, изключително неприятно.

— Неприятно ли? — Обзета от гняв, тя пристъпи към Питрок Кемерън, забравяйки при това да придържа покривката, която бавно се свлече на пода. Без изобщо да обръща внимание на тази дребна подробност, Скай тропна с юмрук по масата. — След като представлявам такава тежест за вас, по-добре да ме бяхте оставили на пирата. Той беше поне честен мошеник, докато вие претендирате, че сте джентълмен. Въпреки това вие искате да накажете бедното момче…

— Доколкото си спомням, проявихте готовност да поемете наказанието върху себе си, нали? — прекъсна я той.

Когато забеляза, че Рок е застанал твърде близо до нея и че оскъдното й облекло придава твърде драматичен характер на ситуацията, тя се изправи. Ризата бе прилепнала към все още влажната й кожа и под нея гърдите се очертаваха съвсем ясно. В смущението си тя отбягна развеселения поглед на Кемерън и реши да си тръгне бързо, но той я задържа за ръката.

— Това, което казахте, блъф ли беше, милейди? Или наистина ще изтърпите наказанието вместо бедния младеж?

— Не беше блъф! — извика тя и понечи да се освободи от хватката му. — Хайде да приключваме вече с този въпрос. Закарайте ме на палубата и ме завържете за някоя мачта. Обещавам ви, че няма да се съпротивлявам.

— Нима няма да се противите? — Неочаквано той я завъртя във въздуха, сграбчи ризата й откъм гърба и я разкъса. Загубила ума и дума, Скай се загърми в ръцете му. „Що за мъж е този, който се отнася по такъв начин с дама“, недоумяваше тя. — Каква нежна кожа! — прошепна той, прегърна я здраво отзад и тя усети как топлият му дъх премина по тила й, а след това и устните му. — Би било наистина много жалко бичовете да обезобразят тази красота. Не, милейди, няма да допусна това. — В гласа му се прокраднаха чувствени, провокативни нотки. — Моля ви, не се бойте. Момчето се намира под палубата. Ще бъде една нощ на хляб и вода. По този начин му се дава възможност да поразмисли върху глупостта на мъжете, които се доверяват на лъжовни, очарователни жени. Друго нищо няма да му се случи. А що се отнася до вас, мадам…