Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Излязоха навън. Въздухът беше горещ и спарен. Лотце носеше куфар в едната ръка и чанта в другата, готов да се захване веднага за работа.
Цветовете на пустинята бяха ярки, но отчетливи, което придаваше на ръбовете острота и рязкост. Неравната повърхност беше в пълен контраст със сочната зеленина на други планети, които Рлинда бе посещавала. Величествените планини все още аленееха сред утринните сенки.
— Добро местенце за устройване на курорт — може би минерални бани или курсове по голф.
Пред тях се изви прашна вихрушка — мяташе струи пясък — и се отдалечи, клатушкайки се, преди да се разпръсне.
— Това, което ме интересува, е, че дори телевръзката е прекъсната — каза Лотце. — Знаем, че световните дървета са загинали, вероятно при пожар или ураган, преустановявайки по този начин възможността на зелените жреци да общуват.
Освен петте години пустинен климат, горещината и пясъчните бури, които бяха опустошили лагера, нямаше следи от някаква ужасна катастрофа. Лотце влезе в главната палатка и обходи с поглед походните легла, бездействащите компютри, мострите и разпилените по земята бележки.
През това време Рлинда отиде до водната помпа. Подвижните елементи бяха блокирали, но можеше лесно да ги смаже и да ги приведе в действие. От маниакалната всеотдайност на Лотце, предположи, че той възнамерява да остане, докато не намери отговори на въпросите си. Дали това означаваше дни или месеци, не беше в състояние да прецени.
Лотце излезе от изпокъсаната палатка, помъкнал, каквото бе успял да изтегли от компютрите и дневниците на археолозите. Остави придобивките си на земята, за да ги опише.
Рлинда се разходи до една по-малка палатка, която по всяка вероятност бе на зеления жрец. Зад нея ясно се виждаха останките от горичка световни дървета.
— Може би искаш да погледнеш това тук!
Фиданките бяха засадени в редица и очевидно бяха поддържани с любов от зеления жрец, но всички до една бяха изкоренени и накъсани на части сякаш от освирепял вандал. Изпочупените им стебла бяха разхвърляни и покрити с прахоляк. Времето бе заличило подробностите, но сцената подсказваше за извършено насилие.
Лотце се приближи. Поглъщаше всяка подробност с немигащи очи.
— Това обяснява прекъснатата телевръзка.
Рлинда подритна нещо твърдо върху меката пръст, може би плавей. Наведе се, разрови с пръсти и напипа някакъв объл предмет. Повърхността му беше суха, жилава и втвърдена. Тя избърса прахта. Предусещаше какво е намерила и стомахът я присви.
Към нея погледна съсухреното, мумифицирано лице на зеленокож мъж без коса. Меката тъкан беше изсъхнала от пустинната суша и мускулите бяха изопнали изражението му в странна гримаса. Месото по тялото му се бе свило и съсухрило, прилепнало като втвърден лак върху костите. Пустинята си бе свършила работата, като едновременно го бе разрушила и запазила.
— Нашият зелен жрец — промълви тя. — Аркас… не се ли казваше така?
Лотце огледа останките от лагера.
— Изглежда, не е погребан официално. Това ме кара да се съмнявам, че е умрял при нормални обстоятелства. — Той закрачи наоколо; прехвърляше в мозъка си различни вероятности. — Може би Маргарет и Луис са прекарали нещо като каютна треска?
Рлинда се изправи над зеленикавия труп. Щеше да намери време да погребе окаяника, докато Лотце се занимаваше с разследването си.
— Може и да си детектив, Дейвлин, но не съм сигурна, че разбираш от хора. Тази възрастна двойка е женена от десетилетия. Прекарали са половината си живот изолирани по извънземни разкопки. Такива хора могат да понесат самотата.
— Все още не съм готов да правя заключения — отвърна Лотце. — Имали са също така компи и три кликиски робота.
Рлинда кимна към скалния град, където сигурно ги очакваха древни тайни.
— Искаш ли да огледаме онези руини?
Пусти кликиски градове бяха открити на безброй планети, но само на няколко бяха изследвани цялостно. Разумната раса бе издигнала кошероподобни структури сред степни местности или ги бе прокопала в стени на каньони. Илдирийците отдавна знаеха за изчезналата раса, но бяха оставили призрачните градове на спокойствие.
В ранните си дни, въодушевен от възможностите на експанзията, Теранският ханзейски съюз назначи изследователи да проучат открити и след това изоставени от илдирийците светове. Откриването на кликиския факел от двамата Коликос отново бе събудило интереса към загиналите цивилизации, но войната с хидрогите попречи на плановете за по-интензивни издирвания.