Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Дел Келъм обикаляше с малък транспортен кораб впечатляващите пръстеновидни корабостроителници заедно с Ческа. Не спираше да говори, горд с дръзкия експлоатационен процес, който бе конструирал в отдалечената кометна ареола.
— Конструирахме тези чудовищни реакторни пещи върху пръстените на Оскивъл и ги изстреляхме над еклиптиката. Избрахме стабилно гравитационно място за капан на кометите. Витлови двигатели ги отклоняват от орбитите им и ги изтеглят тук за преработка.
— Играеш си на билярд със замръзналите планини — подхвърли Ческа.
Келъм се засмя, докато преодоляваше една дифузна вихрушка от снежни частици.
— Обикновено не обръщаме внимание на кометни чипове с незначителни размери на планина!
Производственият парк бе отрупан с малки кораби и гигантски фабрики. Работници зареждаха с взрив по-едрите комети, за да ги разбият на удобни парчета, които обвиваха в самоподгряваща облицовка, която трансформираше леда до съставните му газове. Помпи изсмукваха парата.
— Виждаш ли? За какво са ти небесни мини? — възкликна Дел Келъм с показен оптимизъм. — Това не е само експеримент. Наистина върши работа.
— Ти без съмнение потвърди очакванията ми, Дел, но не ми рисувай прекалено розова картина — укроти го Ческа. — Видях цифрите. Далеч сме от нужната ефективност.
— По дяволите, нямаме никакъв избор. Всеки вожд на клан, който не вижда по-далеч от носа си, трябва да се изстреля без защитна лицева маска в открития космос. — Той поклати глава. — С усъвършенстваните ектиреактори можем да посрещнем минималните си нужди. Дори може да остане излишък, който да продадем на Голямата гъска. Инак ще си помислят, че ги мамим.
Ческа го погледна.
— Те винаги смятат, че ги мамим. Мозъците им не могат да работят по друг начин.
Макар открай време да бяха изгнаници, скитниците бяха успели да си намерят значителна ниша за снабдяване с екти. Тя се страхуваше, че ако останат без този ресурс, отчаяните скитници ще трябва да се завърнат в по-голямата общност на Ханзата. Щеше да се наложи да подпишат Хартата и да се подчинят на едно управление, срещу което винаги бяха воювали.
Или отчаяната Ханза щеше да ги подложи на гонения.
Ческа не обичаше да избира между оцеляването и свободата.
Но не знаеше към кого да се обърне за подкрепа. Кой друг бе в подобно положение? Много години скитниците бяха работили за илдирийците върху наети небесни мини, но накрая бяха извоювали независимостта си. Ако престанеха да доставят екти, магът-император нямаше да има никаква нужда от тях. На срещи на клановете бяха обсъждали възможността за съюзяване с по-слаби отдалечени ханзейски колонии или с Терок.
Ческа живееше с болезненото усещане за потискаща отговорност, но не можеше да изисква от скитническите инженери и изобретатели да работят по-усилено — вече бяха достигнали границата на крайно изтощение.
Отвън кометният чакъл се изсипваше в помещение с размерите на луна, където се загряваше до точката на разпад на летливи елементи. Атомни сепаратори отделяха водородните молекули, а кометната каша се оттичаше през рециклиращи тръбопроводи. Остатъчните примеси съдържаха безброй тежки елементи, които се рециклираха за други цели.
Ческа оглеждаше процесите, докато Келъм прелиташе с бавна скорост. Това бе официалната причина за посещението й, макар че по-скоро трябваше да е в пръстеновите корабостроителници с Джес, който проверяваше мъглявинните загребващи кораби. Запита се кога ли ще могат да си уговорят интимна среща…
Дел Келъм кацна до най-големия кометен изпарител. Черният силует на огромната конструкция с тънки стени засенчваше ярките светлини на промишления цех.
— Наричаме го кометния „Хилтън“. Най-доброто място от тази страна на Куипърския пояс.
Ческа се усмихна.
— Като говорител на всички кланове съм свикнала на подобен… лукс.
Ярката всекидневна и заседателна зала имаше стандартни облицовани с метал стени. Келъм с гордост й посочи аквариума си с лъскави сребристочерни акулки.
— Чудесно се развъждат дори тук. Имам аквариуми на много от техническите си съоръжения, за да ми напомнят за дома.
— Риби в космоса? Не можа ли да се захванеш с градинарство вместо с това?
— Не е същото. — Той плъзна чаша бистра течност по масата. — Ето, произведена е от чиста кометна вода. Всяка друга напитка, която си поглъщала, е рециклирана през човешки тела и системи хиляди пъти. Това е девствена вода — водород и кислород, нищо друго. Реномираните пазари я считат за истински лукс.